— Бързо схващате — похвали я искрено. — Покажете тогава, какво още сте запомнила.
„Има да се чудиш“ — рече си тя и бавно зарулира по пистата. Когато достигна стартовата линия, подаде газ и ускори самолета до сто и двайсет мили. Внимателно набра зададената предварително височина от петстотин фута и въпреки затрудненията да се задържи на хоризонтала, след няколко пропадания, овладя машината и я вкара в необходимия курс.
— Дръжте юг-югозапад! — разпореди се Лестър. — Досега всичко беше много добре. Включете предавателя.
— Предавателят? — учуди се Джералдин.
— Да. Струва ми се, забравих да ви кажа, че трябва да се информираме за времето, за да не попаднем в лоши атмосферни условия при полета.
Но да се справя едновременно с двете неща, все още й беше трудно, затова той пое тази част от задълженията й.
— Делта, Ехо, Чарли, Танго, две едно четири, чувате ли ме? — прозвуча гласът от кулата. — Летите в зона с високо налягане. Скорост на вятъра четирийсет мили без завихряния.
— Благодаря Ню Йорк, Истърн. Край!
— Ще имаме спокоен полет — отбеляза Лестър. После веднага добави: — Вероятно.
— Какво имате предвид? — полюбопитства Джералдин, продължавайки да гледа втренчено пред себе си.
— Ами, ако вие не предизвикате турбуленции — сухо отвърна той и се облегна назад.
В гърдите й отново се надигна гняв. „Защо този мъж трябва да ме жили непрекъснато? Толкова труд положих…“
Само за секунда отклони вниманието си и самолетът отново започна да пикира в свредел.
— Овладейте машината! — изкомандва Лестър. — Добре. Така е добре — похвали я, след като машината отново легна в курса. — Струва ми се, че все още не трябва да губя надежда — засмя се той.
— Мислехте си, че имате работа с една глупава гъска, нали?
— Не! Не! Положително не! Убеден съм, че ще се справите с трудностите, и след като наберете хиляда летателни часа, от вас може да се получи напълно сносен пилот.
— Да не би да не сте с всичкия си?! — избухна Джералдин. — Говорех ви за десет, а не за хиляда!
— Имах предвид само летателната практика, от която има нужда всеки — отклони Лестър атаката й. — Не можете да получите свидетелство за правоспособност и след това да летите по един път в годината. Ако не докажете, че имате определен брой полети годишно, лицензът ви ще бъде отнет. Тогава трябва да започнете всичко отначало.
— Няма да позволя на никого да ми отнеме свидетелството за правоспособност, след като веднъж вече съм го получила — заяви тя самоуверено.
Лестър премълча. Нямаше смисъл да спори с нея. Вторият летателен час, според него, бе протекъл напълно удовлетворително, но от предпазливост той си спести похвалите.
IV
С всеки изминал ден Джералдин се чувстваше все по-сигурна във въздуха. С всеки изминал ден трупаше рутина и с всеки изминал ден Лестър се чувстваше все по-влюбен от вчерашния. С трепет очакваше часа, когато двамата щяха да се реят над облаците. За Джералдин, разбира се, той беше само един служител. Отнасяше се грубо към него и от час на час ставаше не само по-самоуверена, но и по-арогантна. Даваше му ясно да разбере, че го счита само за един платен работник. Но колкото повече усещаше съпротивата й, толкова повече се засилваше влечението му към нея.
За Лаура се сещаше все по-рядко. Срещаха се от време на време, а когато бяха заедно, изпитваше само раздразнение. С непогрешимия си женски инстинкт тя усещаше, че с него става нещо нередно. Но винаги, когато се опитваше да заговори за това, Лестър доста невъздържано реагираше.
— Нищо не се е случило. Просто, много съм зает — отклоняваше темата.
Лаура и не подозираше, че Лестър ден и нощ мисли само за Джералдин. Смяташе, че — както се бяха разбрали — вече е сложил край на малкото „интермецо“.
Днес напусна бюрото си във фирмата по-рано от обичайното.
— Трябва непременно да се заемеш с новата машина — напомни Уилкси Джонсън на сина си, когато се срещнаха в коридора.
— Моля да ме извиниш, татко, но сега имам нещо по-важно. Утре ще се заема с нея. В събота е откриването на курса по пилотаж и съм претрупан с работа около подготовката — Лестър се опита да се промъкне покрай баща си като гузно малко момче.
— Не съм особено доволен от факта, че обръщаш повече внимание на проблемите в клуба, отколкото на тези на фирмата — отбеляза с укор в гласа Уилкси. — Последните две седмици почти не се появяваш в завода. Знаеш, че от твоите конструкторски разработки зависи всичко. Трябва да спазваме сроковете, моето момче.
— Обещавам да наваксам всичко. Ако се наложи, ще работя и през нощта, но сега наистина не мога. Моля те да проявиш разбиране, татко.