— Ще се отбиеш ли поне на обяд? — извика след него Уилкси. — Майка ти много ще се зарадва.
— Ще се опитам — отвърна му Лестър и се мушна в асансьора.
Той загрижено поклати глава. „В последно време момчето е толкова разсеяно!“
Измъкнал се от баща си, всемогъщият шеф на „Джонсън лимитид“, Лестър въздъхна с облекчение. „Обезателно трябва да купя и шампанско!“ Днешният ден беше особен за него. Джералдин щеше да завърши своя десети полет и му се искаше да отпразнуват това събитие заедно. Наистина, още не беше наясно, как ще я склони да дойде в жилището му, но това засега нямаше значение.
Купи от близкия деликатесен магазин на Пето авеню шампанско, хайвери няколко вида особено пикантни хапки. Върна се след това в апартамента си и подреди изискано масата. Критично огледа резултата от труда си и остана доволен. Хвърли поглед към часовника си — имаше време за душ и преобличане.
Чувстваше се като ученик преди първата си среща с момиче. След банята бързо навлече дънки, спортна фланелка и кожено яке. Отново направи справка с часовника.
Крайно време беше да тръгва. Закъснението щеше да му навлече нова канонада от обвинения, за които Джералдин, без съмнение, щеше най-добросъвестно да се погрижи. А той не искаше да помрачава по такъв начин точно този ден.
Когато пристигна на летището, установи, че от курсистката му няма и следа. Реши да скрие в кабинета на самолета чудесната роза с дълго стебло, която бе успял да купи в последния момент.
Джералдин се чувстваше приблизително по същия начин. Още със ставането от леглото я завладя някаква напрегнатост. Летенето й доставяше огромно удоволствие и тя усещаше нарастващата сигурност, с която управляваше машината. Наистина този Лестър не беше особено разточителен на похвали, но чувстваше, че той е доволен от нея. Закусваше, когато сестра й Гейл влезе с усмивка.
— Ще ми предложиш ли едно кафе? — попита и се разположи срещу нея.
— Какво те носи насам в тоя ранен час и в такова хубаво настроение?
— Ранен час? — Гейл сърдечно се разсмя. — Май не си поглеждала скоро часовника. Вече е единайсет, а ти все още си на масата и закусваш. Би трябвало да се засрамиш, сестричке.
Тя си наля кафе и отпи голяма глътка.
— Сериозно те питам. Какво те носи насам по това време? Да не си се скарала с Майкъл?
— Не. Нищо подобно. Напротив! Днес съм щастлива като никога. Току-що се връщам от кабинета на д-р Милфорд — сниши тайнствено глас.
— Да не би да си болна?
— Не. Очаквам бебе! — обяви тържествено Гейл — явно, повече не беше в състояние да крие новината.
Джералдин слисано я погледна.
— Моите сърдечни поздравления — рече без особен възторг.
— И нямаш какво повече да ми кажеш?
Гейл бе видимо разочарована.
— Ще ставаш леля и не намираш какво повече да кажеш, освен едно „сърдечни поздравления“! Наистина ли не се радваш?
Джералдин постави чашата си върху чинийката, стана и с обич я прегърна.
— Разбира се, че се радвам. Това наистина е прекрасно.
— Моля те, не споменавай на никого. Искам сама да съобщя новината на татко и Майкъл. Окей?
— Естествено. Гроб съм — обеща Джералдин. Гейл я изгледа изпитателно.
— Какво става с теб? Държиш се някак странно. Проблеми ли имаш? Може би трябва да ги споделиш.
— Не, нямам проблеми.
— Мъж ли се крие зад всичко това? — настоя Гейл и забеляза, че сестра й леко се изчерви. — Какви недостатъци ще му откриеш сега?
— Защо смяташ, че ще имам претенции към него? — възмути се Джералдин и в същия миг осъзна, че бе издала тайната си.
— Ами, защото така беше с всичките ти поклонници.
— Лестър е нещо съвършено друго.
— Така, така. Значи името му е Лестър. Досега в колекцията ти нямаше Лестър. Или се лъжа?
— Моля те, остави глупавите си шеги! — избухна Джералдин. — Струва ми се, че съм влюбена — добави безпомощно.
— Я виж ти. И на моята сестра да се случи най-после нещо такова. Според мен това е чудесно! — зарадва се Гейл.
— Съвсем не е толкова чудесно. Този мъж въобще не се интересува от мен и непрекъснато ми се подиграва. Макар че когато се реем над облаците, струва ми се, че не съм му толкова неприятна. Но тогава все се случва да сбъркам нещо и той отново започва с ироничните си забележки.
— Над облаците?! — слиса се Гейл. — Ти занасяш ли ме?
— О, Гейл, трябваше да го кажа на някого, иначе щях да се пръсна. Уча се да пилотирам — призна най-накрая Джералдин.
— Гръм и мълнии! Това се казва храброст — с уважение забеляза сестра й. — Нали татко ти забрани и…
— Той не знае.
— За Бога. Но това ще предизвика един доста приличен скандал, когато някой ден научи — Гейл извъртя очи в комично отчаяние.