— Татко не трябва да разбере! Поне засега. Лестър смята, че имам нужда от още няколко часа. Искам да го изненадам.
— Твоят Лестър изглежда е великолепен тип. Вероятно е завладял сърцето ти с внезапна атака и сега има опасност да се възгордее — даде израз на скепсиса си Гейл.
— Забрави, какво ти казах — стисна устни Джералдин. — И ти като другите не ме вземаш насериозно.
Скочи и излезе с яростно затръшване на вратата. Гейл се усмихна на себе си: „Значи пиленцето е влюбено!“
Настроението й беше ужасно. Подкара малката си спортна кола и известно време безцелно обикаля по улиците. Изведнъж й хрумна да си купи нов тоалет. Трябваше да бъде нещо наистина изключително.
В един малък бутик си избра кожен гащеризон с цип отгоре до долу и широк колан, който чудесно подчертаваше тънката й талия.
Хапна в някакъв ресторант и неусетно стана време да тръгва към летището. Възхитени мъжки погледи я следваха, докато не се скри колата. В този костюм явно правеше силно впечатление и това приповдигна самочувствието й. Мислите й, за кой ли път днес, се върнаха към Лестър. „Интересно, как ли ще реагира днес, като ме види в това облекло?“ Тръпки полазиха по гърба й и инстинктивно вдигна ципа. След това си представи великолепното му тяло и прекара език по устните си. „Този мъж наистина си струва греха!“ В този момент осъзна, че не би му оказала никаква съпротива, ако я вземеше в обятията си и я целунеше. „Ти съвсем си се побъркала!“ — опита се тя да постави нещата по местата им. „Една Джералдин Принстън и някакъв си невзрачен инструктор по пилотаж! Не, ние двамата не можем да имаме нищо общо!“
Мигновено я заля нова вълна на гняв. „Как си позволява той да изглежда толкова добре и да ми въздейства така неотразимо еротично! Не бива да показвам в никакъв случай чувствата си към него, ако не искам отново да стана мишена за насмешките му!“
Забеляза го още отдалеч. Пушеше спокойно цигарата си, облегнат на самолета. Вдигна предизвикателно глава и с горда осанка се приближи до него.
— Е, днес поне сте точен — отбеляза високомерно и без излишно суетене зае мястото си в кабината.
Дъхът на Лестър секна при вида на тази чаровна жена. Почувства чудовищна възбуда във всяка клетка на тялото си. Кръвта му лудо забушува. За миг, продължил колкото един удар на сърцето, той забеляза овала на гърдите й пред дълбокото деколте.
„Сигурно са вирнати и твърди.“ Видът на сладкото й дупе за малко не го накара да загуби разсъдъка си. „С какво удоволствие бих я грабнал и нацелувал!“
Но трябваше да се овладее, защото все пак им предстоеше едночасов полет, и ако се разсейваше така, неминуемо щяха да се разбият. Как обаче щеше да се владее през целия този час, му беше съвършено неясно.
По време на полета Лестър се мъчеше да си наложи да не я поглежда. Тя забеляза това и се забавляваше да наблюдава усилията му.
— Имам ли нещо по себе си, което ви карта така старателно да отбягвате да ме поглеждате? — подразни го нарочно.
— Не, само се опитвам да концентрирам вниманието си върху машината — далеч по-малко бойко от обикновено отвърна Лестър. — Днешният метеорологичен бюлетин не е благоприятен. Това налага удвоено внимание.
От време на време все пак й хвърляше скришом поглед и с очи опипваше тялото й. Изкушението да погали гърдите й, напиращи под гащеризона, нарастваше с всеки изминал миг. Чувстваше, че е на границата да загуби самоконтрола си. Нямаше сили да издържа повече близостта й. „И този аромат на прелъстителен парфюм…“
И през ум не му минаваше, че Джералдин изпитва същите чувства. Ръцете й трепереха, а омекналите й колене почти не я слушаха. Усилията да се съсредоточи върху полета изстискваха и последните й сили. Лестър й въздействаше с неотразима еротичност. Усещаше някаква промяна в него. „Дали аз не съм причината за това?! На всяка цена трябва да разбера.“ Разтвори ципа на деколтето си с още един сантиметър и го погледна предизвикателно.
— Днес сте необикновено мълчалив. Значи ли това, че най-сетне сте доволен от успехите ми? — запита провокиращо.
— Трябва да призная, че вече сте усвоила доста неща — отвърна й с дрезгав глас. — Предлагам да обръщаме. И без това времето ни скоро ще изтече.
— Няма да ви отвлека — стана дръзка Джералдин. — Не се страхувайте!
— Може би няма да ми е неприятно… — Лестър й отправи многозначителен поглед.
— Само това ми липсваше. Аз насаме с вас някъде в пустинята или в планините? — с престорена уплаха възкликна тя, въпреки че при мисълта за такава възможност сърцето й силно и бързо затуптя в гърдите й.