Целувките му ставаха все по-настойчиви. Езикът му опипващо и внимателно се плъзна по устните й и тя усети, че сладострастната тръпка я пронизва до връхчетата на пръстите. Беше опияняващо! Стори й се, че изпада в безтегловност. Всичко се завъртя пред очите й. Тръпчивият дъх на тялото му я караше почти да губи съзнание. Не можеше да мисли. Единственото чувство, което я владееше сега, беше желанието да му принадлежи. В страстен порив разтвори устни, езиците им се срещнаха и трескаво започнаха онази вечна еротична игра. Обхванати от първично диво влечение, двамата потънаха в омаята на целувките. Лестър плъзна ръка в отвореното й деколте и с нежност загали малките й твърди гърди. Огромна вълна на възбуда го разтърси, когато почувства, че отдолу е без сутиен. Пръстите му заобикаляха в любовен екстаз розовите връхчета на гърдите й. Джералдин отново простена.
— Какво правиш с мен?!
— Харесва ти, нали?
— Да! Чудесно е! — прошепна му в отговор и още по-силно се вкопчи в него.
Той леко я отстрани от себе си и мъчително бавно свали ципа докрай. С безкрайна жажда дланите му си проправиха път по голото й тяло — от шията до копринената кожа на корема. В утробата й забушува пожар. Започна трескаво да разкопчава копчетата на ризата му и замилва голите му мускулести гърди.
Бяха замаяни, опиянени. Лестър внимателно я притегли към удобното кожено канапе и я положи върху него. Разкопча колана на тънката й талия и изхлузи гащеризона й. С галещи ловки движения свали миниатюрните й копринени бикинки, след това нетърпеливо се съблече и захвърли дрехите си на пода. Джералдин сластно прокара пръст по втвърдената му пулсираща мъжественост и той глухо изстена, щом усети под себе си меката и топла кожа.
— Колко си красива, Господи! — прошепна задъхан и обсипа с целувки всеки сантиметър от тялото й.
Джералдин разтвори бедрата си приканващо и Лестър влезе между тях, без да откъсва устни от зърната й.
Тя изгаряше от нетърпение. Възбудата й растеше неимоверно с всяка секунда.
— Ела в мен… — промълви със замиращ дъх. — Ела! По-скоро!
Когато Лестър нежно проникна във влажната й утроба, Джералдин издаде сладострастен вопъл. Вплетени един в друг, в шеметен ритъм достигнаха почти едновременно до страхотен оргазъм. Светът наоколо загуби реалните си граници.
Джералдин бавно дойде на себе си от дълбокия транс, когато Лестър внимателно се отдели от нея. Никога досега не беше преживявала толкова прекрасни усещания.
Целуна я по устните и прошепна в ухото й:
— Беше вълшебно! Нали?
Тя внезапно скочи. Имаше чувството, че се съвзема от унеса на някакъв сън — чудесен сън за нещо забранено.
— Това не трябва да се случва пак! Добре го скроихте, мистър Джонсън!
Грабна бикините си и бързо ги обу. След това се плъзна в прилепващия по тялото й кожен гащеризон и бързо затвори ципа.
— Какво искаш да кажеш?! — изуми се Лестър. Неочакваната й реакция му беше съвършено необяснима.
— Чудесно разбираш, какво искам да кажа, Лестър! — остро му отвърна Джералдин. — Празнуването беше само повод. Всъщност, предварително си знаел, че го устройваш, само да ме вкараш в леглото си. Но втори път няма да ти се удаде. Никога вече отношенията ни няма да надхвърлят границите на допустимото между инструктор и курсистка. Никога! Чуваш ли?!
Още преди Лестър да се опомни и да се опита да каже нещо, тя беше избягала от стаята му.
Смаяно тръсна глава. Не можеше да намери никакво разумно обяснение за странното й поведение. „Какви мисли са преминали през хубавата й главица? Само преди няколко мига лежеше блажено отпусната в ръцете ми. Не! Да разбера тази жена като че ли е извън възможностите ми!“
— Само почакай малко. Ще те опитомя, малко диво зверче! — закани се гласно.
— Гейл, моля те да ме извиниш. Бях много нервна при последния ни разговор — Джералдин несъзнателно мачкаше кабела на телефона. — Исках само да ти кажа, че наистина се радвам за теб и Майкъл. Съобщи ли му вече?
— Мила моя сестричке, наистина е много мило, че ми позвъни. Да, още вчера доверих на Майкъл тайната. Просто не можех повече да се сдържам. Как мина урокът ти по пилотаж?
— Окей! — отвърна бодро, но със сестринското си чувство Гейл долови, че нещо не е съвсем наред. — Мога ли да поговоря с теб? — Джералдин насочи разговора право към целта.
— Разбира се. Винаги, когато пожелаеш.
— Тогава идвам веднага.