— Добре, ще направя кафето — и Гейл затвори.
Джералдин постоя замислена. „Лесно й е на нея. Поне има на какво да се радва.“ За миг завидя на сестра си. „Може би пък не е чак толкова еснафско и отегчително да си омъжена…“
Когато малко по-късно пътуваше със спортната си кола към Манхатън, мислите й отново закръжиха около Лестър. „Как ме целуваше само и колко страстно се любихме!“ Познатата тръпка пробяга по тялото й, а сърцето й лудо заблъска в гърдите. „Всъщност, държах се направо идиотски — да избягам без всякакви обяснения. Защо реших, че той е взел отношенията ни за повърхностни? Може би чувствата, които изпитва към мен наистина са дълбоки? Глупости! — побърза да отхвърли собствените си предположения. — Не! Само си поигра с мен. Просто му се е прищяло да ме има в леглото си. Ако не го бях изпреварила с бягството си, щеше да ме изхвърли като ненужна вещ.“
Чудесно познаваше този тип мъже. Увъртаха се около някоя жена и, щом постигнеха целта си, загубваха всякакъв интерес към нея. „Да! Трябваше да съм доволна, че това унижение ми бе спестено, че първа му дадох да разбере безсмислието на опитите му да повтори всичко отново.“
Стисна още по-здраво волана. Някъде, в някакво закътано ъгълче на сърцето си все пак съжаляваше, че бе избягала. Не можеше да не си признае, че бе влюбена в Лестър, независимо от яростната съпротива срещу подобна мисъл. „Така твърдо вярвах в пълната власт, която имам над чувствата си — и сега!“ При случая с Лестър тази илюзия се бе разсипала като къщичка от карти.
„Каква нелепост! Защо трябваше да се влюбя точно в инструктора си? Най-малко дузина млади и атрактивни мъже от така наречените висши кръгове ме ухажват, а аз упорито ги отблъсквам. И сега трябваше да се появи един случаен и кой знае откъде дошъл инструктор по пилотаж и да ми завърти главата. Докъде стигна, драга Джералдин?!“ — мрачно си помисли.
Гейл я очакваше в обзаведения си с вкус апартамент. Когато чу шума от спиращата кола, излезе да я посрещне и сърдечно я прегърна.
— Държиш се така, сякаш не сме се виждали с месеци — пошегува се Джералдин.
— Просто много се радвам, че най-после дойде при нас.
Нежно обви с ръка тънката й талия и двете заедно влязоха.
Джералдин седна до барчето и жадно отпи няколко глътки от черното горещо кафе, което и поднесе сестра й.
— Кажи какво те потиска така? — без заобикалки започна Гейл.
Тя наведе глава.
— Вчера ти разказах за уроците по летене и за инструктора, който ме обучава…
— Да, спомням си — окуражи я Гейл и отхапа парченце от кекса. — Ти си влюбена в него, нали така? Направи ли ти вече предложение за женитба? — Очите й светеха от любопитство.
— Точно това исках… Аз… аз… се любих… с него… — призна си Джералдин, като с труд подбираше думите.
От изненада сестра й изпусна едно „О-ла-ла“ и развеселено я погледна.
— Съвсем не го намирам толкова забавно — сопна й се тя. — Никога не съм позволявала на някой мъж толкова бърз успех!
Гей плесна с ръце и искрено се разсмя.
— Той трябва да е истински феномен! С най-голямо удоволствие бих се запознала с него.
Зениците на Джералдин блеснаха от гняв.
— Дявол да го вземе, стига си ме подигравала!
— Съвсем не ти се подигравам. За мен е цяло чудо, че някой действително е успял да те надхитри.
— Той не ме е надхитрил! — не можа да прикрие гнева си тя. — Ако искаш да знаеш, аз също го желаех — добави вече по-тихо.
— Още в началото предположих, че случаят не е имал нищо общо с измама.
— Ти наистина не се отнасяш сериозно към мен. Този мъж просто ме прелъсти! Но аз го изпреварих!
— Изпреварила си го? Какво искаш да кажеш? Че ти си го изнасилила?
— Стига си говорила глупости — рязко я прекъсна Джералдин. — Изпреварих го с това, че първа скъсах с него.
— Доста глупаво от твоя страна — констатира Гейл и леко повдигна рамене.
— Глупаво? Какво имаш предвид с това „глупаво“?
— Сигурно да се любиш с него ти е харесало. Или…?
Джералдин замълча за момент и после малко засрамено си призна.
— Хареса ми. Даже много ми хареса…
— Тогава наистина си постъпила глупаво! Този Лестър, струва ми се, е първият мъж, който е съумял да излезе на глава с тебе — дори нещо повече. Трябвало е да си го запазиш и за по-късно — поучително каза сестра й и отново отхапа парченце кекс.
— Какви ги дрънкаш?! — избухна Джералдин.
— Скъпа сестричке! Чудесно знаеш, какво искам да кажа с това. За първи път срещаш мъж, когото не можеш да направиш смешен. Веднага си схванала това, уплашила си се, че той може да те зареже, и си побързала да го изпревариш. Досега, без никакви угризения, ти нанасяше душевни рани на обожателите си. Е, сега си уплашена, че може да ти бъде платено със същата монета… и бягаш.