— Трябвало е да станеш психоаналитик — промърмори Джералдин. — Приказваш като майка ни едно време.
— Мисля ти само доброто! — Гейл сложи длан върху ръката й. — Ти си моята малка сестричка и аз те обичам. Не искам никой да ти причинява болка, но ти положително имаш нужда от някого, който да те свали от пиедестала, който сама си си издигнала. Татко е твърде мек, за да направи това, и продължава да те глези като малко момиченце.
— Не е вярно! — възмути се Джералдин. Гейл наклони глава и спокойно продължи:
— Вярно е! И ти добре го знаеш. Всъщност, обичаш ли този Лестър?
— Не! — спонтанно извика Джералдин. — Не знам точно… Изглежда, наистина го обичам… — завърши съвсем тихо.
— Виждаш ли? Даже не си наясно, какво точно изпитваш — сестра й й отправи поглед, изразяващ по-скоро съжаление, отколкото укор. — Струва ми се, че в случая с Лестър, най-после си попаднала на истински мъж. Тази е причината, поради която с удоволствие бих се запознала с него.
— Едва ли ще се появи подходяща възможност — продължи да упорства Джералдин. — Нямам никакво намерение да задълбочавам отношенията си с него. Ще взема още няколко урока и край!
— Но ти все пак си се любила с него — вметна Гейл.
— И какво от това? Не съм му задължена с нищо.
— Имаш доста странен поглед върху нещата.
— Чисто и просто, не всички са такива апостоли на морала като теб — контрира Джералдин веднага и тя се предаде.
Делеше ги не само голямата разлика в годините. По отношение на някои неща ги деляха цели светове. Гейл познаваше сестра си чудесно и знаеше, колко е твърдоглава. Създадеше ли си определена представа за нещо, никой не бе в състояние да я разубеди.
— Кога ще го видиш пак?
— След около час ще седя до него в кабината и той ще ме учи как да летя.
На сбогуване Гейл я предупреди още веднъж:
— Моля те, обмисли трезво действията си. Може да съжаляваш по-късно за лекомислената си постъпка.
— За какво има да съжалявам? Чувството, което наричат любов, сигурно ще премине. Определено смятам, че всичко е само една чувствена заблуда.
V
Но когато се озова пред Лестър, отново усети пронизващата цялото й тяло тръпка.
— Защо избяга вчера?
— Мистър Джонсън, не желая дискусии по вчерашния инцидент — отсече тя и го погледна надменно. — Имам намерение само да летя и нищо друго.
Мина покрай него, изкачи се по стълбичката и зае пилотското място в кабината.
Лестър мълчаливо я последва. Още не можеше да намери подходящо обяснение за поведението й. Цяла нощ бе размишлявал, защо беше настъпила такава внезапна промяна в нея? Не успя да намери отговор.
— Какво чакаш още? — обърна се Джералдин със заповеднически тон към него, като забеляза колебанието му. — Не ти плащам, да се мотаеш.
Той стисна зъби. „Малкото зверче заслужава един хубав шамар.“ Но доброто възпитание го възпря да й отговори, както смяташе за нужно. „Е, добре. Щом си го търсиш, ще си го получиш!“
— И така, да излитаме! — заповяда, затягайки предпазния си колан.
Облегнат спокойно назад, наблюдаваше всяко нейно движение и се намесваше и при най-малката й грешка. Джералдин нервно гризеше долната си устна.
— Нима си забравила всичко, което трябва да се прави при излитането, мис Принстън?
— Всичко си спомням, но ми се струва, че с този проклет самолет става нещо нередно — яростно се отбраняваше тя.
— Машината реагира само на твоите команди и всичко с нея е наред, мис Принстън — отговори остро Лестър, като наблегна върху обръщението.
Измина почти половин час, докато Джералдин успее да вдигне самолета във въздуха. Днес наистина нищо не й се удаваше. Самата тя се чувстваше като ученичка на първия си урок.
— Ужасно ме нервираш! — изкрещя му. — Това твое непрекъснато заяждане ме кара да излизам от кожата си. Ще си взема друг инструктор. Веднага след кацането можеш да смяташ отношенията ни за приключени.
— Отношенията ни? Наистина ли смяташ, че между нас е имало някакви отношения? — иронично се осведоми Лестър.
— Много добре знаеш, какво имам предвид. Не съм длъжна да ползвам твоите услуги. За две минути ще си намеря друг — язвително заяви Джералдин.
— В леглото? — полюбопитства той. Решението му, да й предаде един добър урок, стана непоколебимо. Наистина, само още не беше съвсем наясно, как точно ще го направи.
— Ще дойдеш ли утре на празненството? Питам те, защото вече няма да имаме друга възможност да се виждаме.
— Какво те интересува тогава, дали ще дойда или не? Би трябвало да ти е съвършено безразлично.