— Мислех си, че ще ти бъде интересно да видиш, как се лети истински — ухили се широко Лестър.
Джералдин шумно си пое въздух. Ударът му бе попаднал точно в целта. Ако всичките й усилия не бяха насочени към приземяването, той положително щеше сега да разтрива бузата си. Но в тази ситуация не й оставаше нищо друго, освен да стиска зъби и да не разменя нито дума повече с този невъзможен мъж.
Едва стъпила на земята, тя трескаво извади от чантата си чек, попълни го и го тикна под носа му.
— Надявам се, че това ще те възнагради достатъчно за положените усилия.
И преди да успее да й отговори, вече се бе отдалечила.
На път към колата отново се сети за съвета на сестра си, да не постъпва прибързано. Но такова унизително отношение към себе си не можеше да позволи никому! „Не! С това трябва да се приключи веднъж завинаги — докато не съм се оплела безнадеждно в чувствата си към този нахалник. Сега ще позвъня на някого. Най-добре на Джейсън. С него ще дойда утре на тържеството. На онзи арогантен хубавец Лестър трябва да му стане кристално ясно, че чарът му не оказва никакво въздействие!“
Идеята й хареса много и щом се върна вкъщи, веднага се обади на Джейсън.
— Разбира се, че ще дойда с теб, скъпа. Много се радвам, че най-после можеш да ми отделиш малко от времето си. Наистина, не се интересувам много от самолети, но заради теб съм готов да понеса тази жертва — пропя той със сладникав глас.
По лицето на Джералдин се изписа гримаса на отвращение. „За какъв дявол реших да звънна точно на него!“ Вече съжаляваше за решението си, но за да натрие носа на Лестър, си заслужаваше да се примири с присъствието на Джейсън. Едва въздържаше злорадството си от представата за обърканата физиономия, която щеше да направи Лестър, когато я видеше на летището в компанията на друг мъж. През нощта почти не можа да мигне. От време на време я обхващаха съмнения в правилността на намеренията й, но както обикновено, винаги съумяваше да си намери някакво оправдание. „Този Лестър трябва да разбере, че не с всяка жена може да прави, каквото си поиска! Трябва да си получи заслужения урок!“
Денят се случи сравнително топъл за сезона и Джералдин си облече ефирна, широко разкроена рокля с плътно прилягащ корсаж и тъмни презрамки от шифон, която особено добре подчертаваше женствеността й. Тъмната прозрачна материя позволяваше да се отгатне, че освен белите копринени бикинки, отдолу нямаше никакво друго бельо.
Докато дефилираше през летището, под ръка с Джейсън, мъжете я съпровождаха с възхитени погледи.
Едномоторните спортни самолети стояха излъскани и спретнати в безукорна редица.
— Наистина ли се интересуваш от ония работи там? — попита, бърчейки нос, Джейсън.
— Даже много, мили мой — отвърна му Джералдин. Настроението й беше наистина прекрасно. — Смятам всичко това за безумно вълнуващо. Жалко, че се отегчаваш така.
— Никога не мога да се почувствам отегчен, когато съм близо до теб, скъпа — възпротиви се той с мазна любезност и с поклон целуна ръката й.
Тя несъзнателно търсеше с очи Лестър. Целият цирк, който беше подготвила, губеше всякакъв смисъл, ако той не се появеше, да я види. Но не можа да го зърне никъде.
— Малко е хладно днес, скъпа. Какво ще кажеш за едно кафе на терасата на клуба — нерешително предложи Джейсън.
— Чудесна идея. Искам само да хвърля един поглед на самолетите, а ти можеш да отидеш горе и да поръчаш кафето. Аз ще дойда след малко.
— Както желаеш, мила — съгласи се той. — Само не ме карай да чакам дълго.
Едва си проби път през тълпата до отсрещната страна, където бяха подредени машините. Самоуверено отвори вратата на кабината на първия самолет и влезе вътре. Беше като хубав сън. „Ех, ако можех да придумам някак татко, да ми купи един такъв!“ Седна, но не както обикновено на пилотското място, а зае креслото на втория пилот. Очите й с мечтателен израз пробягаха по уредите. Веднага разпозна високомера, уреда, отчитащ налягането на маслото, компаса, бензиномера, измервателя на скоростта на вятъра и всичко останало.
— Ще ми разрешиш ли да ти дам някои пояснения? — прозвуча внезапно зад гърба й глас, който накара кръвта в жилите й да се смръзне. — Виждаш ли колко скоро съдбата реши да ни срещне отново.
Джералдин понечи да скочи възмутено, но Лестър я спря само с един жест.
— Няма ли поне да сключим мир? — предложи той и се отпусна в креслото на пилота.
Тя го погледна с презрително свити устни.
— Защо? Не виждам какъв интерес бих имала да поддържам добри отношения е теб.
— Ами, например, защото съм мил и ти имаш слабост към мен.
— Не съм забелязала подобно нещо у себе си — хапливо му отвърна.