— Окей, Делта, Ехо, Чарли, Танго — две едно четири. Разрешавам излитането от писта номер едно. Приемам.
— Разбрах ви, кула, Ню Йорк, Истърн. Край — потвърди Лестър и изключи предавателя.
— Така. Сега можете да стартирате.
Джералдин плавно подаде газ.
— Следете скоростта. При сто и двайсет мили бавно издигнете машината и наберете петстотин фута височина. Високомерът е горе вдясно.
Тя стисна здраво лоста за управление. Ръцете й се овлажниха. Очите й бяха вперени в стрелката на уреда. Когато тя достигна цифрата сто и двайсет, внимателно изтегли към себе си лоста. И наистина, самолетът повдигна нос и се откъсна от земята. „Аз летя!“ Като че ли мравки полазиха гърба й. „Наистина съм във въздуха!“
— Внимавайте за височината — предупреди я Лестър. Когато достигнаха зададените петстотин фута, заповедническият му глас прозвуча отново:
— Сега бавно върнете лоста обратно! Джералдин беше изпаднала в такава дълбока еуфория, че не забеляза, как отклони лоста повече, отколкото трябваше. Машината наведе нос и премина в пикиране. От устата й се изтръгна уплашен вик.
— Овладейте машината! — извика й Лестър.
— Но как?
— Преминете в издигане! След това дръжте хоризонталата. И най-важното, подайте газ! Иначе ще изгубим скорост и ще се разбием!
Криво-ляво, удаде й се да овладее самолета и да премине в хоризонтален полет. При изпълнение на маневрата, дъхът й беше секнал и сега с облекчение дълбоко си пое въздух.
— Добре свършена работа — похвали я Лестър.
А не трябваше да го прави. Тя така се изненада, че отново отклони лоста и самолетът премина в „свредел“.
— Не можете да понасяте бремето на похвалите — забеляза Лестър, след като отново го овладя.
— Вие ме разстройвате — промърмори Джералдин.
— Не сте първата жена, която твърди това.
— Вие наистина не приемате нищо на сериозно — тя отпусни за секунда лоста и му хвърли гневен поглед.
В същия момент машината отново заби нос надолу и започна да се клатушка на всички страни. Ужасена, Джералдин отново се вкопчи в управлението и след кратка борба изравни полета.
— Мисля, че за днес стига — въздъхна Лестър. Тайно трябваше да си признае, че „малкото зверче“ го беше поизнервило.
— Бавно завийте надясно, но внимателно! Снижете се след това плавно до двеста фута.
Джералдин допусна поредната си грешка и самолетът пропадна на сто фута.
— Издигнете до двеста фута и едновременно подайте газ!
Тя изпълни нареждането и с облекчение забеляза, че машината се върна на необходимата височина.
— Не прилича съвсем на детска игра, както си мислехте в началото, нали?
— О, съвсем просто е. Само дето с тия ваши поучения ми пречите да се съсредоточа.
Лестър просто онемя. „С тази малка вещица наистина е доста трудно да се справиш. Вероятно ще се наложи да опитам с по-крути методи.“
— Ето, там е летището. Спуснете до сто фута и намалете скоростта.
Джералдин се подчини. Стараеше се да води машината колкото се може по-плавно.
— Окей. Така е добре. Поддържайте тази скорост и внимавайте за височината. Сега малко вдясно — точно към пистата за кацане. Спускайте се надолу, но много бавно. Добавете малко газ.
Колелата докоснаха бетона. Самолетът подскочи, след това отново твърдо стъпи на пистата и пак подскочи във въздуха като гумена топка. Лестър удари главата си в тавана. Най-после Джералдин успя да задържи машината върху земята.
— Сега натиснете леко спирачките. Не така рязко! Да, така е добре. Внимателно!
Със свирещи гуми самолетът започна да губи скорост и накрая спря.
Лестър доволен я погледна.
— Е, вярвате ли вече, че десет учебни часа ще са ми достатъчни? — попита Джералдин и високомерно повдигна вежди.
Той избърса с опакото на ръката си капките пот, стичащи се по челото му. Радваше се, че отново има твърда почва под краката си.
— Без съмнение — отвърна й с крива усмивка. — Вие имате талант.
— Знаех си, че рано или късно ще ви се наложи да признаете това — Джералдин го погледна победоносно. — Да вкарам ли машината в хангара?
— Не! Не, за Бога! Сам ще го направя — бързо реагира Лестър.
— Е, добре. Тогава аз слизам. Кога е следващият урок?
Сега беше удобния момент да й обясни, че не е инструктор по пилотаж, за какъвто го вземаше. Но Лестър трябваше да признае пред себе си, че както ситуацията, така и младата жена му се нравеха, и че би искал да я види отново. Това момиче го беше очаровало и бе събудило у него чувства, каквито никога не бе изпитвал към Лаура.