— Ние също — отвърна ми той. — Но Мелар го откри.
Най-после! Име! Мелар, Мелар, я да видим… да. Опасен тип. Добра, стабилна организация, мозък, и… да, достатъчно мускули и ресурси, за да се докопа до позиция в съвета и да я задържи. Но защо Демона ми го каза? Значи все пак се канеше да ме пречука, ако го издъня? Или рискуваше, за да ме убеди?
— И кой е тоя начин? — попитах и отпих от виното.
— Като свие девет милиона златни от оперативния фонд на съвета и духне.
За малко да се задавя. Кълна се в свещените топки на Имперския феникс! Да духне с фондовете на Джерег? Фондовете на съвета? Главата ми се завъртя.
— Кога… Кога е станало това?
— Вчера. — Наблюдаваше изражението ми. Кимна. — Нагло копеле, нали?
Кимнах и аз.
— Ще ви се скъса гьонът, та това да не се разчуе.
— Така е. Само дето няма да можем да го задържим дълго. — Очите му за момент станаха много студени и почнах да загрявам как е получил прозвището си. — Взел е всичко, което имахме — каза през зъби. — Имаме си свои фондове, разбира се, и ги използваме в разследването. Но с мащабите, с които работим, няма да издържим дълго.
Поклатих глава.
— Само да изтече…
— По-добре да е мъртъв — довърши той вместо мен. — Иначе всеки уличен джебчия в Империята ще почне да си мисли, че може да ни обере. И някой ще го направи при това.
Тук ми хрумна нещо друго. Осъзнах, че първо на първо, мога да приема работата без притеснения. Загинеше ли Мелар, щеше да е все едно дали ще се разчуе какви ги е надробил. Ако се издънех обаче, веднага щях да се окажа голям риск и скоро след това, подозирах — малък труп.
Демона, изглежда, отново се досети какво си мисля.
— Не — отсече той и се наведе доверително към мен. — Уверявам ви, че ако ме издъните, няма да ви се случи нищо. Знам, че може да ви се вярва. Това е една от причините да се обърнем към вас.
Зачудих се дали не чете мислите ми. Реших, че едва ли. Не е лесно да направиш мозъчна сонда на един източняк, а и се съмнявах, че би могъл да го направи, без да усетя. И бях сигурен, че не би могъл да го направи, без Лойош да забележи.
— Разбира се, ако ни изпортите и след това изтървете нещо…
Не довърши. Едва не потръпнах.
Помислих здраво.
— Струва ми се, че това ще трябва да стане бързо.
Той кимна.
— Точно затова не можем да привлечем Марио. Няма как да го накараме да се разбърза.
— И смятате, че можете да накарате приятеля ми?
Той сви рамене.
— Мисля, че си плащаме за това.
Длъжен бях да се съглася. Добре поне, че нямаше срок. Но никога не бях приемал „работа“, без да съм сигурен, че ще разполагам с толкова време, колкото ми потрябва. Колко ли щях да си оголя гарда, ако трябваше да бързам?
— Имате ли някаква представа къде е заминал?
— Силно подозираме, че е заминал за Изтока. Аз поне, ако бях завлякъл нещо такова, щях да отида точно там.
Поклатих глава.
— Не изглежда логично. В Изтока към драгарите се отнасят точно така, както с източняците тук, ако не и по-зле. Ще го смятат, ако ме извините за израза, за демон. Ще изпъква като моргантско оръжие в Имперския дворец.
Той се усмихна.
— Съвсем вярно, но ресурсите ни там са твърде оскъдни, тъй че ще мине много време, докато чуем за него. Освен това накарахме най-добрите магьоснички от Лявата ръка да го издирят веднага щом разбрахме какво е станало и все още не можем да го намерим.
Свих рамене.
— Може да е вдигнал преграда срещу проследяване.
— Със сигурност го е направил.
— Е, тогава…
Той поклати глава.
— Нямате представа каква сила сме вложили в това. Бихме могли да съборим всякаква преграда, която може да вдигне, колкото и от дълго да го е замислял и който и да е магьосникът, който я е вдигнал. Ако е някъде до сто мили около Адриланка, вече щяхме да сме я съборили или най-малкото да ограничим зоната, в която не можем да пробием.
— Значи можете да гарантирате, че не е в рамките на сто мили около града?
— Да. Значи, възможно е да е в джунглата на запад, в който случай вероятно ще го намерим до ден-два. Но по-скоро предполагам, че е духнал към Изтока.
Кимнах замислено.
— Значи се обърнахте към мен, след като сте преценили, че ще мога да действам там по-лесно от един драгар.
— Точно така. И, разбира се, знаем, че имате доста внушителна информационна мрежа.
— Моята информационна мрежа — отвърнах — не стига до Изтока. — Беше си почти истина. Източниците ми в родината на прадедите бяха оскъдни и пръснати. Все пак нямаше смисъл да обяснявам на Демона всичко, с което разполагах.