— Ако е това — отбелязах, — ще си ги получи тръпките, и то какви. Но това не противоречи ли на теорията ти за „Планирал го е всичко от самото начало“?
— Предполагам, че да. Започвам да добивам чувството, че нямаме достатъчно информация. Правим само предположения.
— Съвсем вярно. Тогава би ли започнал да събираш информация, а?
— Аз ли? Виж, Влад, оставил съм си ботушите в дюкяна да им сменят табаните. Що не наемем някое лакейче да ни свърши крачната работа, а?
Казах му къде може да си го намери лакейчето и какво може да го накара да му направи.
Той въздъхна.
— Добре, отивам. Ти над какво ще работиш?
Помислих малко.
— Няколко неща. Първо, ще се опитам да измисля някоя достатъчно добра причина някой изведнъж да реши да напусне съвета по такъв начин, че да накара целия дом Джерег да тръгне по задника му. Също така ще проверя някои работи с шпионския кръг на Мороулан и ще се свържа с нашите хора. Искам да изровя колкото може повече информация и няма да навреди, ако го правим и двамата. След това… мисля да посетя лейди Алийра.
Крейгар беше стигнал почти до вратата, но когато млъкнах, изведнъж се обърна и попита невярващо:
— Кого?
— Алийра е’Кийрон от дома на Дракона, братовчедката на Мороу…
— Знам коя е, просто не можах да повярвам, че съм чул добре. Като си тръгнал така, що не питаш направо Императрицата?
— Имам няколко въпроса около този тип, които искам да изясня, а за тия работи тя е добра. Защо не? Бяхме приятели за известно време.
— Шефе, та тя е дракон. Те не приемат убийството. Смятат го за престъпление. Ако идеш при нея и…
— Крейгар — прекъснах го, — изобщо не съм казвал, че се каня да ида при нея и да й кажа: „Виж сега, Алийра, опитвам се да го убия тоя тип, какво ще кажеш да ми помогнеш да го уредя?“. Признай ми поне малко финес, а? Трябва само да измислим за пред нея някакво добро обяснение за интереса ни към Мелар и тя с радост ще помогне.
— Само едно „добро обяснение“, а? Просто от любопитство, имаш ли някаква представа как точно да намериш такова обяснение?
— Между другото, имам — отвърнах му гадно. — Най-лесното нещо на света. Просто ти го възлагам.
— На мен? По дяволите, Влад, ти вече ме затрупа с работа, все едно да се мъча да измисля несъществуващо събитие, предлагащо недостатъчно основание за един изчезнал джерег да направи невъзможното. Не мога да…
— Можеш, разбира се. Разчитам на теб.
— Я иди да смучеш яйца на йенди. Как?
— Все ще измислиш нещо.
5.
Единственото значително събитие през останалата част от деня беше пристигането на куриер от Демона, придружен от впечатляващ ескорт и с няколко големи, добре издути кесии. Всичките шейсет и пет хиляди златни империала. Беше вече официално: бях ангажиран.
Връчих кесиите на Крейгар да ги скъта в ковчежето и се прибрах у дома. Жена ми, сигурен бях, се досещаше, че нещо се мъти, но не попита. Нямах някакво основание да го крия от нея, но не й казах.
На заранта намерих на бюрото си малък плик. Срязах го и отвътре изпаднаха няколко човешки (или драгарски) косъма. Имаше и бележка, на която пишеше: „От възглавницата му. К“. Унищожих бележката и потърсих псионичен контакт с жена си.
„Да, Влад?“
„Заета ли си, мила?“
„Всъщност не. Просто се упражнявам малко в мятане на ножове“.
„Ей, недей!“
„Че защо?“
„Защото вече ме биеш седем пъти на всеки десет.“
„Искам да стигна до осем от десет. Нещо си се надул напоследък. Какво става? Нямаш ли някаква «работа» за мен?“
„Де тоя късмет. Прескочи насам и ще ти разкажа“.
„Веднага ли?“
„Когато ти е удобно“.
„Добре. Ще приключа скоро“.
„Чудесно. Ще се срещнем в лабораторията“.
„О“, отвърна тя разбиращо и връзката прекъсна.
Казах на секретаря си, че следващите няколко часа няма да приемам никакви съобщения, и слязох няколко стълбища надолу. Лойош се возеше кротко на рамото ми и се оглеждаше, сякаш минава на инспекция. Стигнах до една стаичка в мазето и отключих вратата.
В тази сграда ключалките са почти безполезни като средство за задържане на хората да не влизат където не им е мястото, но са ефективни като начин да заявиш: „Частно“.
Помещението беше малко, с ниска маса точно в средата и няколко лампи по стените. Тях ги запалих. В ъгъла имаше малък сандък. В средата на масата беще поставен мангал с няколко неизгорели въглена. Извадих ги и извадих други от сандъка.
Съсредоточих се за кратко над една от свещите и усилието ми бе възнаградено с пламък. Използвах я, за да запаля останалите, и угасих лампите.