— Разбирам. — Той поклати замислено глава. Ръката му посегна към дръжката на Чернопрът и аз отново потръпнах. След малко каза: — Знаеш какво изпитвам по отношение на грижите и безопасността на гостите ми, нали?
Кимнах.
— Тогава несъмнено си даваш сметка, че не можем да му навредим по никакъв начин — най малкото не и преди да изтекат тези седемнадесет дни.
Кимнах отново и вметнах:
— Освен ако не си отиде по своя воля.
Той ме изгледа подозрително.
Тогава проговори Алийра:
— Няма просто да го оставиш да си замине с това, нали? — Рязката нотка в гласа й беше едва доловима. Изведнъж съжалих, че не притежавам дарбата на Крейгар да ставам незабележим.
— За днес, скъпа братовчедке, както и за следващите тринайсет дни, той е в пълна безопасност тук. След това — гласът му изведнъж стана хладен и твърд — е мъртъв.
— Не мога да ви казвам подробности — намесих се аз, — но за тринайсет дни той ще нанесе непоправими щети на дома Джерег.
Мороулан сви рамене, а Алийра ми махна пренебрежително. Какво толкова? Кой всъщност се интересуваше от дома Джерег? Но забелязах, че Сетра кимна разбиращо.
— А до тринайсет дни — вметна тя, — той отдавна ще е заминал.
Алийра отметна глава, стана рязко, разтвори наметалото и ръката й стисна дръжката на Пътедир.
— Само да се опита да се скрие!
— Не ме разбра — каза Сетра. — Не се съмнявам, че с Пътедир ще можеш да го проследиш. Казвам само, че при толкова време, с което разполага, ще може най-малкото да те затрудни. Например, ако замине в Изтока, ще ти трябват дни, докато го намериш. А междувременно — гласът й стана много рязък — той ще е успял да използва драконите, за да се скрие от джерегите.
Това никак не се хареса на другите двама. Но мен ме безпокоеше още нещо.
— Алийра — казах, — ти сигурна ли си, че той не може да направи нищо, за да ти попречи да го намериш с Пътедир? Доста тъпо ми се струва да подготвя толкова дълго толкова сложна схема, само за да се остави накрая двамата с Мороулан да го намерите и да го убиете.
— Както може би си спомняш — отвърна ми тя, — Пътедир го имам едва от няколко месеца и малцина изобщо знаят, че притежавам Велико оръжие. Не е могъл да го включи в сметките си. Ако го нямах, сигурно щеше да може да ни се измъкне.
Това го приех. Да, беше възможно. Колкото и грижливо да си планираш нещата, винаги има риск да ти убегне нещо важно. Тия неща по принцип са рисковани.
Алийра се обърна към Мороулан.
— Не мисля, че трябва да чакаме да изтекат тези седемнайсет дни.
Мороулан й обърна гръб.
„Ето, че се почва, шефе“.
„Знам, Лойош. Дано само Сетра да се оправи… и да го иска“.
— Не разбираш ли — продължи Алийра, — че този, този джерег се опитва да ни превърне в нещо като своя лична охрана от собствения си дом?
— Давам си пълна сметка, уверявам те, Алийра — отвърна Мороулан.
— И това не те притеснява? Той позори целия дом на Дракона! Как смее да използва един Господар на дракони?
— Ха! Как смее да използва мен? — каза Мороулан. — Но е съвсем очевидно, че смее, и е също толкова очевидно, че ще се измъкне сух от това. — Погледът на Мороулан я прикова. Или я предизвикваше, или чакаше да види дали тя ще го предизвика. Тъй или иначе, щеше да е все едно.
— Все още не се е измъкнал — мрачно отвърна Алийра.
— И какво по-точно трябва да означава това? — попита Мороулан.
— Точно каквото означава. Все още не се е измъкнал с нищо. Решил е, че само защото ти е гост, може да те оскърбява колкото си ще и никой няма да го докосне.
— И е прав — каза Мороулан.
— Нима? — попита Алийра. — Наистина ли? Сигурен ли си?
— Напълно — каза Мороулан.
Алийра го изгледа и каза:
— Ако предпочиташ да пренебрегнеш поругаването на честта си — твоя работа. Но когато е нанесена обида на целия дом на Дракона, е и моя работа.
— Въпреки това — заяви Мороулан, — след като обидата е нанесена чрез мен, мое право е, и мой дълг, да отмъстя за нея, не мислиш ли?
Алийра се усмихна. Седна отново и се отпусна — самата картинка на същество, току-що облекчено от всичките си грижи.
— Ох, добре! Значи все пак ще го убиеш!
— Естествено, че ще го убия — озъби се Мороулан. — След тринайсет дни.
Озърнах се към Сетра да видя как й е подействало. Все още не беше казала нищо, но изражението й съвсем не беше приятно. Бях се надявал, че ще е готова и ще може да посредничи между двамата в случай, че нещата стигнат твърде далече. Но като я гледах, се усъмних, че е склонна да го направи.
Алийра беше престанала да се усмихва. Ръката й стисна дръжката на Пътедир и кокалчетата на пръстите й побеляха.