Но беше прав. Реших все пак да се поотпусна, след като кимнах на лейди Тилдра. Тя се направи, че няма нищо странно, дето я накарах да върви на пет крачки пред мен. Вярвах на лейди Тилдра, разбира се, но това отпред можеше да е някой предрешен натрапник, в края на краищата. Можеше, нали?
Озовах се пред покоите на Алийра. Лейди Тилдра ми се поклони и се разкара. Почуках и Алийра ме покани да вляза. Открехнах вратата, оставих я да се отвори широко и отстъпих встрани. Нищо не полетя към мен и рисковано надникнах вътре.
Алийра седеше на ръба на леглото и гледаше в празното. Забелязах, че както се е свила, спокойно може да извади Пътедир. Огледах предпазливо стаята.
Пристъпих вътре и отместих някакъв стол, за да застана с гръб към стената. Очите на Алийра се фокусираха върху мен. Изглеждаше учудена.
— Нещо не е наред ли, Влад?
— А, не.
Тя ме погледна замислено, после — лукаво.
— Сигурен ли си?
Кимнах. Ако ми се наложеше да сваля някого от тази позиция, как щях да го направя? Я да видим…
Алийра вдигна изведнъж ръка и познах жеста за заклинание.
Скочих, превъртях се по пода и Лойош изсъска от възмущение, а Маготрепача изхвърча в ръката ми.
Но не усетих обичайния сърбеж, съпровождащ улавянето на насочена към мен магия от Маготрепача. Останах на пода. Гледах Алийра. Тя ме наблюдаваше съсредоточено.
— Какво те е прихванало все пак? — попита Алийра.
— Какво беше това заклинание?
— Исках да проверя генетичното ти потекло — отвърна сухо тя. — Мислех, че ще видя латентни гени на текла.
Рухнах. Това ме съсипа окончателно. Седнах на пода и тялото ми се разтресе от смях, а сълзите потекоха по лицето ми. Алийра, сигурен съм, се мъчеше да реши дали да се разсмее с мен, или да ми помогне да се съвзема.
Най-после се оправих, чувствах се много по-добре. Седнах на стола и си поех дъх. Изтрих сълзите от лицето си, без да спирам да се кикотя. Лойош прелетя бързо до Алийра, близна я по дясното ухо и се върна на рамото ми.
— Благодаря ти — казах. — Това ме оправи.
— Какъв беше проблемът все пак?
Поклатих глава и свих рамене.
— Преди малко някой се опита да ме убие.
Тя ме изгледа още по-озадачено.
— Е, и?
Това почти ме разби отново, но се овладях, макар и с усилие.
— Латентните ми гени на текла.
— Разбирам.
Богове! Какъв кошмар! Но вече се измъквах от него. Започнах отново да мисля делово. Най-напред трябваше да се уверя, че Мелар не е преживял това, което аз бях преживял току-що.
— Успя ли да направиш онова, което щеше да правиш на Мелар? — попитах.
Тя кимна.
— Той усети ли го?
— Няма начин.
— Добре. И разбра ли нещо интересно?
Тя отново ме изгледа странно, точно както при появата ми.
— Влад, какво те накара да попиташ за гените му? Имам предвид, това е една моя малка специалност, но всеки си има своите малки специалности. Как ти хрумна да попиташ за това?
Свих рамене.
— Не можах да разбера нищо за миналото му и помислих, че ти би могла да научиш нещо за родителите му, което да е от полза. Такива неща не се откриват лесно, знаеш. Обикновено не срещам трудности в откриването на всичко, което ми трябва за някое лице, но това лице не е обикновено.
— Тук съм съгласна с теб! — каза тя разпалено.
— Какво значи това? Открила си нещо?
Тя ми кимна многозначително към бюфета с вина. Станах, взех бутилка айлурско десертно и й я връчих. Тя я подържа малко, извъртя едно бързо заклинание да я охлади и ми я върна. Отворих я и налях. Алийра отпи от чашата си.
— Мда, наистина открих нещо.
— Сигурна си, че той не го е засякъл, нали?
— Той няма никакви защитни заклинания и всъщност беше много лесен.
— Добре. И какво?
Тя поклати глава.
— Богове, това ако не е шантаво!
— Какво? Ще ми кажеш ли най-после? Лоша си като Лойош.
„Шефе, тая изцепка си я спомни следващия път, като се изтъркаляш в леглото и намериш умряла текла на възглавницата“.
Не му обърнах внимание. Алийра не захапа стръвта. Само поклати глава с удивление.
— Влад — каза тя замислено, — той има гени на дракон.
Това го смлях.
— Сигурна ли си? Без никакви съмнения?
— Никакви. Ако бяха заделила повечко време, щяха да ти кажа и от кое разклонение на драконите. Но това не е всичко: той е кръстоска.
— Нима? — казах само.
Драгарите със смесена кръв бяха рядкост и почти никога не ги приемаха в никой дом, освен Джерег. От друга страна, им беше доста по-леко, отколкото на източняците, тъй че нямаше да се разрева за горкия Мелар.
Тя кимна.
— Със сигурност има три дома в гените си. Дракон и Дзур от една страна, и Джерег от другата.