Двамата с Мороулан се приближихме до тялото и извадихме камата от изпънатата му ръка. Той я взе и я огледа грижливо. После каза на пазача:
— Добра работа.
Стражът поклати глава.
— Добре, че беше джерегът. — И погледна Лойош малко удивено. — Ако не го беше забавил, изобщо нямаше да се справя навреме.
„Най-после някой да ме похвали“.
„Най-после и ти да свършиш нещо днес“.
„Две умрели текли на възглавницата ти“.
Зарязахме Мелар и напуснахме залата.
— Е, добре — подвикна Мороулан на излизане. — Почистете всичко.
Алийра дойде и тримата тръгнахме обратно към библиотеката. Мороулан ми подаде камата. Само я пипнах и веднага разбрах, че е моргантска. Потръпнах и му я върнах. Адски много от тия неща хвърчаха наоколо напоследък.
— Разбираш какво означава това, нали? — попита той.
Кимнах.
— И знаеше, че ще се случи?
— Предположих го. След като опитът да заковат теб се провали, е трябвало да продължат и все едно да го ликвидират.
— Извадихме късмет — добавих. — Много се забавих, докато загрея повечето им номера. Ако Мелар случайно беше излязъл през вратата в последния час, всичко вече щеше да е приключило.
Влязохме в библиотеката. Некромантката ни кимна и ни махна да седнем — с чашата в ръка, със странната си, вечна полуусмивка. Винаги ми е харесвала. Надявам се някой ден да разбера защо. От друга страна, може би е по-добре хич да не се надявам. След като се настанихме, казах на Мороулан:
— Канех се да поговоря с теб, след като разбрах за телохранителите.
— Телохранители? Чии? На Мелар?
— Да. Доколкото мога да преценя, разполага с двама.
„Доколкото кой може да прецени, шефе?“
„Млъкни, Лойош“.
— Това е доста интересно — каза Мороулан. — Той почти със сигурност нямаше охрана, когато пристигна.
Свих рамене.
— Значи не са в списъка на гостите ти. Което ги прави законна плячка, нали?
Той кимна.
— Изглежда, че не е разчитал много на клетвата ми.
— Вероятно. Но по-вероятно е да не е разчитал, че джерегите няма да започнат нова война, само за да го пречукат.
— Е, за това е прав, нали, Влад?
Кимнах и извърнах очи.
— Каквото и да е направил този Мелар на джерегите — каза Мороулан, — сигурно е засегнал някои доста важни хора.
— Много важни.
Мороулан поклати глава.
— Просто не мога да повярвам, че джерегите може да са толкова глупави. Двата дома за малко не се унищожиха първия път, а последния…
— Последния? Било е само веднъж, доколкото знам.
Той като че ли се изненада.
— Ти не знаеше ли? Разбира се, джерегите едва ли биха го обсъждали нашироко. Аз самият нямаше да го знам, ако Алийра не беше ми го казала.
— Какво ти е казала? — Гласът ми прозвуча слабо и кухо в собствените ми уши.
Алийра се намеси.
— Случи се за втори път. Започна също като първия — с един джерег, убит от наемник, докато бил гост в дома на Господар на дракони. Драконите отмъстили, джерегите им го върнали и… — Тя сви рамене.
— Но защо не съм чувал това?
— Защото след това всичко отишло по дяволите и така и не било записано добре в хрониките. Накратко, джерегът, който бил убит, бил приятел на Господаря на дракони и му помагал в нещо. Някой разбрал какво прави и го спрял. Драконите настояли убиецът да им бъде предаден и този път джерегите се съгласили. Предполагам, че домът на Джерег се е надявал, че той ще прояви благоразумие, а може и да е имало някакъв личен спор на някакво ниво. Все едно, убиецът се измъкнал от дома на Господаря на дракони преди да го убият. Докато се измъквал, убил двама дракони, а после убил двама от шефовете на джерег, които го предали. По-късно се самоубил, но вече било твърде късно да спре когото и да било.
— Защо? След като всичко се е свеждало до един индивид…
— Защото било по времето на Феникс в развала, тъй че никой не вярвал на никого. Джерегите смятали, че драконите са убили техните шефове, а драконите мислели, че джерегите са подготвили бягството му.
— И после всичко отишло по дяволите, казваш? Точно тогава?
Тя кимна.
— Джерегите избили доста от по-изтъкнатите Господари на дракони, включително и няколко магьосници, тъй че един от тях, който замислял преврат, се оказал принуден да се задейства преждевременно, разчитайки твърде много на магията си. И след като вече ги нямало най-добрите му магьосници, заклинанието излязло извън контрол, въпреки че Императорът вече бил мъртъв и… — Гласът й заглъхна.