— Сполетя ме.
— Кое?
— Чумата.
— Какво значи това?
— Значи, че чумата е вкъщи. — И Бинго се изсмя неприятно, кудкудякащо, като че си бе изгубил едната сливица.
Нищо не разбрах. Старото другарче ми задаваше гатанки.
— Имам чувството, старо другарче, че ми задаваш гатанки. Ти нямаш ли същото чувство, Джийвс?
— Да, сър.
— Имам пред вид онази Шайк — поясни Бинго.
— Каква шайка?
— Лора Шайк. Не си ли спомняш…
— А, о, ами да, разбира се. Съученичката. Още ли е тук?
— Да, и няма намерение да си тръгва. Роузи направо е откачила по нея. Слуша я със зейнала уста.
— Значи, обаянието на отминалите години още държи топло?
— Ти го каза — съгласи се Бинго. — Тия женски училищни приятелства направо ме изумяват. Те сякаш се хипнотизирват една друга. Не го разбирам това. Ние, мъжете, не сме така. Ето, и ние с теб, Бърти, бяхме съученици, но — Боже мой! — не бих могъл да гледам на теб като на някой Айнщайн.
— Нима?
— И не смятам всяко твое възклицание за бисер на мъдростта.
— Защо не, ако смея да попитам?
— А ето че тази Шайк е нещо голямо за Роузи. Жена ми е като мека глина в ръцете й. Ако се интересуваш как едновремешната първокласна райска градина е била погубена от машинациите на Змията, огледай се около себе си.
— Добре де, какво толкова е станало?
— Лора Шайк — заобяснява Бинго с невиждано озлобление — е побъркана на тема храна, гръм да я тръшне дано! Заяви, че сме се тъпчели прекалено много и прекалено бързо, след като изобщо не било нужно да ядем, а само да закусваме леко с ряпа и други такива гнусотии. А Роузи, вместо да й скръцне със зъби и да й каже да си гледа работата, я зяпа с обожание и попива всичко с порите си. В резултат, кухнята ми е в руини и аз денонощно гладувам. Като ти кажа, че трапезарията ми не е виждала баница с месо от една седмица, сигурно ще ме разбереш.
В този момент удариха гонга за вечеря.
— И за какъв дявол продължават да го блъскат това нещастно желязо? — продължи да се оплаква Бинго. — Напълно е излишно. Да не забравя, Бърти, искаш ли едно аперитивче?
— Как да не искам!
— Искаш, ама няма! Вече не поднасяме аперитиви. Приятелката обяви, че разяждали стомашните клетки и разбълниквали храносмилателните сокове.
Аз се стъписах. Не бях допуснал, че злото е добило такъв размах.
— Ама как, никакви аперитиви?!
— Никакви. И бъди благодарен, ако вечерята не е постна.
— Бинго! — възкликнах аз, разчувстван и потресен до дън душа. — Трябва да действаш! Трябва да се наложиш! Трябва да тропаш с крак! Трябва да заемеш твърдо становище! Трябва да им покажеш, че ти си господарят в тази къща!
Той ме изгледа продължително и много особено.
— Женен ли си, Бърти?
— Много добре знаеш, че не съм!
— И без това щях да се досетя. Хайде, тръгвай.
Е, вечерята не беше чак постна, но това е най-многото, което мога да кажа за нея. Скромно, необилно, невесело похапване — унизително оскърбление за горкото ми стомахче след многочасовото изнурително пътуване. А малкото, което все пак бе поднесено, се обръщаше на пепел в устата ми в резултат от приказките на госпожица Лора Шайк.
При по-щастливи обстоятелства и ако не бях предупреден за извратената й черна душа, госпожица Шайк би ме впечатлила приятно при тази наша първа среща. Всъщност беше доста хубаво момиче, с малко по-силни черти, отколкото е необходимо, но въпреки това бе привлекателна в допустимите граници. Но дори да беше сияйна красавица, пак не би й провървяло с Бъртрам Устър. Това, което тя приказваше, би отвратило всеки здравомислещ мъж дори от прекрасната Елена. Устата й не спря да мели и не след дълго ми стана пределно ясно защо душата на Бинго бе пронизана от нажежен шиш. Разговорът й се въртеше изключително около храната и склонността на Бинго да я поглъща в противоестествено големи количества, като по този начин нанасял жесток удар на стомашните си сокове. Моите стомашни сокове явно не я интересуваха особено и тя остави присъстващите с впечатлението, че няма да има нищо против, ако Бъртрам Устър се пръсне от безразсъдно плюскане. Беше съсредоточила силите си единствено върху Бинго като човек, който заслужава да бъде спасен от неминуема гибел. Забила в него поглед като жрица в своя любим, но непослушен ученик, тя му разказа най-подробно какво става вътре в стомаха му, щом като продължава да се тъпче с продукти, които не съдържат разтварящи мазнините витамини. Разпростря се без задръжки на тема протеини, въглехидрати и физиологичните нужди на средния индивид. Не беше от момичетата, които говорят иносказателно, а доста откровеният анекдот за някакъв човек, отказал да изяде полагаемите му се сливи, ме принуди да си свия знамената още преди десерта.