— Джийвс — казах му аз на лягане, — тази работа не ми харесва.
— Така ли, сър?
— Да, Джийвс, не ми харесва. Твърде съм загрижен. Нещата са много по-зле, отколкото изобщо допусках. Ако господин Литъл те е оставил преда вечеря с впечатлението, че тази Шайк просто изнася поучителни лекции на тема правилното хранене, то случаят съвсем не е такъв. Като нагледна илюстрация на своите доводи тя използва самия господин Литъл. Бих казал, че го критикува.
— Нима, сър?
— Да. Открито. Непрекъснато му повтаря, че прекалено много яде, прекалено много пие и лапа като ненаситно добиче. Яд ме е, че не чу сравнението, което тя направи между неговия начин на хранене и гастрономическите склонности на хипопотама. Бинго остана като цапнат с мокър парцал. А най-зловещото в цялата история е одобрението на госпожа Бинго. Такива ли са жените, кажи ми? Все така ли посрещат с разтворени обятия критиките, насочени срещу господаря и повелителя?
— Те като правило не възпрепятстват съветите на незаинтересованата общественост, целяща усъвършенстването на техните съпрузи.
— Затова ли са така изпити женените мъже?
— Да, сър.
Бях имал предвидливостта да го изпратя до килера за кутия бисквити и сега замислено хрупах.
— Знаеш ли какво си мисля, Джийвс?
— Не, сър.
— Мисля си, че господин Литъл изобщо не си дава сметка за мащабите на опасността, надвиснала над семейното му щастие. Вече започвам да разбирам какво значи да си женен. Ясна ми е работата. Желаеш ли да чуеш до какво се свежда всичко, Джийвс?
— Извънредно много, сър.
— Работата е следната: вземи две птички. Те се оженват и известно време всичко е смях и веселие. Женската смята, че другарчето й е най-голямата работа на този свят и най-доброто, което може да сполети едно момиче. За нея той е, така да се каже, цар. Тя му се възхищава. В гнездото цари всеобща радост.
— Напълно сте прав, сър.
— После, ако мога така да се изразя, постепенно, малко по малко, в душата й започва да се намърдва разочарованието. Тя вижда как той поглъща рохко сварени яйца и сиянието около него започва да се разсейва. После го наблюдава как се справя с пържолата и сиянието продължава да бледнее. И така нататък, и прочие и прочие, ако ме следиш добре.
— Много добре следя мисълта ви, сър.
— А сега внимавай, Джийвс, защото вече хващам бика за рогата. Обикновено всичко е наред, защото разочарованието, както вече изтъкнах, измества ореола бавно и постепенно и женската има време да се приспособи. Но в случая с младия Бинго, поради неприличните изявления на Шайк, разочарованието е внезапно и спонтанно, без предварителна подготовка. Бинго бива представен на госпожа Бинго като боа-удушвач в човешки облик, фрашкан до гуша с гнусни, при това с увредени вътрешни органи. Шайк изгражда в съзнанието на госпожа Бинго образа на мъж с три брадички, изцъклени от преяждане очи и пулсиращи на слепоочието вени. Още няколко такива изказвания — и любовта я пиши бегала.
— Така ли смятате, сър?
— Убеден съм. Никаква любов не е в състояние да издържи на такова напрежение. По време на днешната вечеря Шайк на два пъти сподели с нас такива неща за дебелото черво на Бинго, каквито не съм допускал, че са възможни в смесена компания дори в тези разюздани следвоенни времена. Разбираш какво имам предвид. Не можеш да правиш на пух и прах дебелите черва на един мъж, без жена му да се позамисли. Опасността според мен е следната — още малко такива приказки и госпожа Бинго ще реши, че няма какво повече да протака и единственият изход е да си потърси нов модел съпруг.
— Твърде обезпокоително, сър.
— Трябва да направим нещо, Джийвс! Ти трябва да действаш! Ако не успееш да смачкаш тази Шайк в зародиша й, край на семейното гнездо! Работата е там, че госпожа Бинго е романтичка и това влошава извънредно много положението. Жени като нея, дето смятат, че са си пропилели деня, ако не са избълвали поне пет хиляди думи, изпълнени с нега и лиги, са склонни да копнеят за туй-онуй и в най-розовите времена. Мастилото, така да се каже, им влиза под кожата. Не бих се учудил, ако в душата й се е промъкнало от самото начало едно такова мъничко съжаленийце, че Бинго не е от калибъра на силните, горди англичани с тъжни, неразгадаеми погледи, мускулести чувствени ръце и ботуши за езда, с каквито е пренаселила книгите си. Нали ме разбираш?
— Много добре, сър. Искате да кажете, че критичните забележки на госпожица Шайк ще послужат като повод да се измести неформулираното до този момент разочарование от сферата на подсъзнателното в тази на съзнателното.