— Я пак го кажи, Джийвс! — примолих се аз, тъй като явно изоставах от него на няколко метра.
Той отново ми сервира същата доза.
— Сигурно имаш право — реших да се съглася аз. — Важното е в случая да се справим с тази напаст Шайк. Как смяташ да подходиш към така създалото се положение?
— Боя се, че за момента не разполагам с никакво предложение, сър.
— Е, хайде, Джийвс!
— Да, сър, боя се, че е така. Може би след като видя въпросната дама…
— Искаш да изучиш психологията на индивида ли?
— Точно така, сър.
— Не знам как да уредим този въпрос. Все пак не можеш да се залостиш до масата и да попиваш всяка нейна дума.
— Тази трудност действително съществува, сър.
— Най-добрият ти шанс според мен ще бъде, когато потеглим в четвъртък за надбягванията в Лейкънъм. Ще натъпчем кошниците със суха храна и ще хапнем на чист въздух, така че нищо няма да ти пречи да се подвизаваш край нас и да раздаваш сандвичи. Моят съвет е да наточиш уши и да бъдеш наблюдателен.
— Много добре, сър.
— Значи се разбрахме, Джийвс. Искам те там с ококорени очи и наострени уши. А междувременно изтичай пак до долу и виж дали няма да докопаш още една кутия от тези бисквити. Страшно ми трябват.
Утринта на надбягванията в Лейкънъм се оказа слънчева и страхотна. Случаен наблюдател би забелязал, че светът е екстра. Беше от онези дни, които се случват понякога късно есен — слънцето се блещи, птичките натискат клаксоните и във въздуха се усеща стипчив тонизиращ привкус, от който кръвта започва да препуска из вените като изтървана.
Лично аз обаче не бях във възторг. Тонизиращият ефект ме бе докарал до такава невиждана форма, че още не бях закусил и вече се питах какво ли ще има за обяд. А при мисълта какво ще обядваме, ако Шайк си наложи волята, направо ми се подкосиха краката.
— Страхувам се от най-лошото, Джийвс — споделих аз. — Снощи на вечеря тя подметна, че от моркова по-полезен зеленчук нямало, тъй като въздействието му върху кръвта и красотата на кожата било ненадминато. Аз лично съм изцяло „за“ всичко, което би освежило кръвта на Устър. Освен това нямам нищо против да доставя на местното население естетическа наслада с вида на лъскавите си розови бузки. Но не и с цената на това да обядвам сурови моркови. Така че, за да се избегнат всякакви недоразумения и кални номера, предлагам към личната ти кошница да добавиш някой и друг сандвич за младия господар. Не бих искал да ме сварят със смъкнати гащи.
— Много добре, сър.
В този момент се появи и самият Бинго. От много време не бях го виждал в такова слънчево настроение.
— Надзиравах опаковането на кошницата с провизиите, Бърти — осведоми ме той. — Стоях неотлъчно до рамото на иконома и се погрижих да няма никакви недоразумения.
— Всичко наред ли е? — облекчено въздъхнах аз.
— Няма накъде повече.
— Никакви моркови?
— Нито един! Има сандвичи с шунка — взе да изброява той с любовен блясък в очите, — сандвичи с език, твърдо сварени яйца, омари, варени пилета, консерви риба, кейк, две бутилки френско вино, отлежал коняк…
— Звучи приятно — одобрих аз. — А ако после ни се прияде нещо, ще отскочим до най-близкото заведение.
— Какво заведение?
— Там наблизо няма ли кръчмичка или нещо такова?
— В радиус от няколко мили няма ни една керемида! Ето защо бях толкова притеснен да не стане някой номер със сухата храна. Полето, където провеждат надбягванията, е пустиня без оазис. Смъртоносна клопка. Онзи ден се запознах с един, който ми каза, че миналата година, като отворил кошницата, се оказало, че шампанското изгърмяло вътре и заедно с горчицата и майонезата се било просмукало в шунката, която от своя страна се смесила с рокфора, образувайки по този начин твърде интересен пастет. Пътят бил неравен и колата много се друсала.
— И какво направил?
— Ами изял пастета, друга храна нямало. Твърдеше, че вкусът е още в устата му.
При нормални обстоятелства не бих подскочил от радост, щом разбера, че ще се пътува в следния ред: Бинго и госпожа Бинго в тяхната кола, а Шайк и аз в моята, с Джийвс на задната седалка. Но при така сложилите се обстоятелства това си имаше своите преимущества. Джийвс щеше да изучава тила й и да си вади заключения, а аз можех да завържа с нея разговор и да му дам да разбере що за птица е Шайк.
Така че, още с тръгването отпочнах разговор, а тя не чакаше да я подканям и даде от себе си максимума, та чак докато пристигнахме на местоназначението. Няма защо да ви описвам облекчението, с което паркирах зад едно дърво и изскочих навън.