Причината да се сещам за това сега е, че като изключим задните премятания, реакцията, с която леля Далия посрещна това комюнике, беше именно като на песа с японския чадър в муцуната. Същото очебиещо стъписване. След това ми е разказвала, че и друг път се е чувствала така — когато веднъж била на лов по време на дъжд, препускала през едно разорано поле и конят на някакъв друг ловец пред нея метнал кило и половина кал в лицето й.
Тя започна да преглъща като булдог, опитващ се да погълне говежда пържола, няколко пъти по-голяма от гръцмуля му.
— Искаш да кажеш, че са двама?
— Именно.
— И Уилбърт не е този, за когото го мислех?
— Много добре си схванала състоянието на нещата. Сега вече можеш да си дадеш сметка, драга моя Далия — продължи мазно Ъпджон, ако това е думата. Същият глас, е който си сваляше картите и представяше необоримото доказателство, че твоя е била ръката, Устър, която е запратила тази топка за крикет. — Сега вече можеш да си дадеш сметка, че твоята загриженост, която ти прави голяма чест, е била ненужна. Не бих могъл да пожелая по-добър съпруг за Филис. Уилбърт има външен вид, ум, характер… и отлични перспективи — додаде, като жабуркаше думите из устата си, като че пробваше някой изключителен портвайн. — Баща му, струва ми се, притежава поне двадесет милиона долара, а Уилбърт е по-старият син. Да, напълно задоволителен, напълно…
В този момент телефонът иззвъня и с едно бързо „Ха!“ той се шмугна обратно в кабинета, както заек в дупката си.
18
Около — четвърт минута, след като той напусна сцената, възрастната ми родственица правеше упорити напъни да проговори. В края на този период успя да разчлени:
— Да му се не видят и проклетите му тъпотии!
Беше нещо като крякане.
— От сто чешитски имена, тия чешити Криймови да нарекат единия си чешитски син Уилбърт, а другия си чешитски син Уилфред, и на двамата чешитски синове да им викат Уили. Бая са се напънали, за да объркат невинния наблюдател. Хората би трябвало да са по-предвидливи.
Аз отново я помолих да вземе под внимание кръвното си налягане и да не се нервира толкова, а тя отново ме отряза, като ми рече да ида и да се гръмна.
— И ти щеше да се нервираш, ако Обри Ъпджон те беше сдрусал с противната си самодоволна физиономия, като че ли гълчи пъпчив ученик от гадното си даскало, затова, че си е влачил краката в църквата.
— Виж ти! — изненадах се аз от съвпадението. — Той веднъж ме гълча точно за това. И имах пъпки.
— Надуто магаре!
— Оказва се, че светът е много малък.
— Какво, всъщност, прави той тука? Аз не съм го канила.
— Изритай го. Ако си спомняш, и преди ти изложих мнението си. Изхвърли го навън в тъмнината, където се чува вой и скърцане на зъби.
— И ще го направя, ако си покаже още веднъж зъбите.
— Виждам, че си в свирепо настроение.
— Можеш да се обзаложиш, че съм в свирепо… Мили боже! Ето ти го пак!
И Ъпджон наистина отново се изсули от френския прозорец. Но този път беше посял някъде онзи си вид, от който се оплакваше моята роднина. Сегашният му подсказваше, че откакто се чухме последния път, нещо беше разбудило демона, който дремеше у него.
— Далия! — той… Да, най-добре е отново да кажа изкряка. Убеден съм, че това е думата.
Демонът, който дремеше у леля Далия, също беше на нокти. Тя му отправи поглед, който ако беше отправила към някой съгрешил член на кучешкия ловен състав, той щеше да подвие опашка между краката и да обещае за в бъдеще да води по-праведен живот.
Точно както и леля Далия, Обри Ъпджон правеше усилени напъни да проговори. Бая такива напъни имаше из тия места в този летен следобед.
— Току-що говорих с адвоката си по телефона — каза той след кратка сценична пауза. — Бях го помолил да направи някои проучвания и да установи името на автора на онази клеветническа атака срещу мен на страниците на „Търсдей ривю“. Направил ги е и сега ме информира, че това е дело на мой бивш ученик, Реджиналд Херинг.
Той замълча, за да ни даде възможност да го смелим и сърцето се сви. Моето, имам предвид. На леля Далия май много не й пукаше. Тя почеса брадичката си с лопатката и каза:
— А, така ли?
Ъпджон премигна, като че ли беше очаквал нещо повече от този тип на съчувствие и загриженост.
— Само това ли можеш да кажеш?
— Това е всичко.
— Я виж? Е, добре, съдя вестника за тежки шеги и нещо повече, отказвам да остана под един покрив с Реджиналд Херинг. Или той ще си отиде, или аз.