Девета глава
Десет дни след завръщането си в Америка госпожа Пет покани гости в дома си на Ривърсайд Драйв. Всъщност това по-скоро бе официален прием, който нямаше за цел само да уведоми висшето нюйоркско общество, че една от най-видните му представителки отново се е заела със задълженията си. С блестящото светско празненство домакинята възнамеряваше да впечатли най-вече Хамънд Честър, бащата на Ан, който бе решил да прекара няколко дни в метрополиса, преди да се отправи на поредното си пътешествие в Южна Африка. По своему той беше много привързан към дъщеря си, макар дълбоко в сърцето си да се смяташе за ощетен, задето вместо момче му се е родило момиче. Ето защо, докато пътуваше от някоя пълна с диви животни пустош към друга, използваше всяка възможност да се отбие в Ню Йорк.
В големия салон, от чиито прозорци се разкриваше изглед към река Хъдзън, се бяха събрали странни личности, към които домакинята проявяваше предпочитание. Госпожа Пет се гордееше с бохемския дух на празненствата си и през последните две години се бе превърнала в дракон в човешки облик, като измъкваше гениите от скривалищата им и ги представяше на обществото. В салона се бяха разположили шестимата квартиранти-гении, чието присъствие в дома му вбесяваше господин Пет. В добавка домакинята беше подбрала толкова много творци от същата порода, които се срещаха около Уошингтон Скуеър, че помещението кънтеше от дрезгавите гласове на художници-футуристи, езотерични будисти, поети, декоратори и сценографи, разхождащи се сред по-обикновените членове на обществото, дошли да се запознаят със схващанията им. Мъже, които бяха приели нови религии, пиеха чай с жени с нови шапки. Проповедници на свободната любов разясняваха своето верую на хора, които дълги години несъзнателно му се бяха подчинявали.
Присъстващите се надвикваха и неусетно обогатяваха познанията си.
Хамънд Честър бе застанал до вратата с дъщеря си Ан и оглеждаше гостите с добродушното презрение, което изпитва голямото куче към глутница джафкащи палета. Беше едър мъж с постоянен слънчев загар. Двамата с Ан доста си приличаха. Приликата помежду им щеше да бъде поразителна, ако преди няколко години лицето му почти не беше отнесено от ноктите на разярен ягуар, с когото се бе спречкал в перуанската джунгла.
— Харесва ли ти този цирк? — обърна се той към дъщеря си.
— Не ми прави впечатление.
— От една страна, съжалявам, че се разделям толкова скоро с теб, но от друга, съм щастлив, задето потеглям довечера. Кои са тези хора?
Ан се огледа и заобяснява:
— Онзи там, дето разговаря с Лора Дилейн Портър, писателка-феминистка, е Ърнест Уиздън, прочутият драматург. Жената с късо подстриганата коса е Клара… забравих името й, но знам, че е скулпторка. До нея…
Господин Честър едва потисна прозявката си и прекъсна поменика, като попита:
— Къде е старият Пит? Не присъства ли на тези забавления?
Младата жена се засмя:
— Бедничкият чичо Питър! Ако случайно се прибере от работа преди тълпата да се е разотишла, той се промъква в стаята си и остава там, докато се убеди, че е в безопасност. Последния път, когато го принудих да присъства на подобно събиране, някаква дама буквално го изтормози — спипа го натясно и поне час му говори за морала на финансистите, като от изказването й личеше, че смята милионерите за измета на обществото.
— Даа-а, не е от хората, които могат да се защитят от нападките — замислено отбеляза Хамънд Честър, огледа се и попита: — Кой е онзи човек? Струва ми се, че съм го виждал някъде.
Сякаш силни водовъртежи раздвижваха множеството. Когато възникваше опасност масата от хора да се втвърди, нещо винаги я разбъркваше като с гигантска лъжица. Странното явление се дължеше на неуморните усилия на Неста Пет, която смяташе за задължение на добрата домакиня да кара гостите да общуват помежду си. От мига, в който поканените започнеха да пристигат, докато си тръгнеха, тя непрестанно се движеше напред-назад досущ като ястреб, нахвърляш, се изневиделица върху пиленца. В резултат на решителните й действия гостите непрекъснато се прегрупираха, подобно на миниатюрните фигурки по витрините на Бродуей, които се въртят върху метален диск, а при сблъсък с друга фигурка се разпръсват и се подреждат по различен начин. Тази особеност, характерна за приемите на госпожа Пет, подпомагаше гореспоменатото обогатяване на познанията, тъй като докато присъстваш на обсъждане на искреността на Оскар Уайлд, току-виж „лекторът“ се е сменил и си въвлечен в спор относно скритото послание на руския балет.