Викът на едрия мъж премина в безмълвен вой, когато Мършавия пусна тетивата, измъкна нова стрела и стреля пак. Първата стрела мина толкова близо до русолявия ездач, че Джими си помисли, че го е ударила. После той профуча покрай него и Джими видя, че наистина го е улучила — по ухото; острият като бръснач връх го беше срязал и то кървеше, но не бе рана, която да спре човек. Втората стрела дрънна в седлото.
— Само да си ми убил шестстотин жълтици, ще те убия! — изрева Рокс.
Измъкна нещо от дисагите си и го завъртя над главата си — три гладки продълговати железни тежести, вързани за здрави каишки. И хвърли оръжието — младият ездач беше вече на двайсетина разтега от него — хвърли го по коня, не по ездача.
Топките и каишките се оплетоха в краката на коня, той изцвили и рухна на земята. Русокосият младеж остана да лежи неподвижен за миг, после се размърда. Рокс и Мършавия изреваха победоносно и хукнаха към него.
„Мога просто да им открадна конете — помисли си Джими. — Не, първо ще видя какво ще направят“.
Никой от двамата не поглеждаше към крайпътните дървета, а и там храсталаците бяха по-гъсти — защото има повече слънчева светлина, беше му обяснил Коу. Джими затича безшумно покрай тях, само на няколко крачки от двамата наемници — достатъчно близо, за да може да чуе задъханото им дишане и ругатните им.
И конят, и младежът вече се бяха изправили. Русият момък изглеждаше зашеметен, лицето и рамото му бяха целите в кръв от разпраното му ухо. Той понечи да смъкне лъка от рамото си, но двамата наемници вече се бяха приближили и той го хвърли настрана, вместо да се опитва да опъва стрела, и измъкна дългия си нож.
— Опитахте се да ме убиете! — извика момчето колкото възмутено, толкова и изненадано, поне според Джими.
— Не, не, жив струваш много по-скъпо! — отвърна ухилено Мършавия. — Пусни ножчето, стой кротко и няма да пострадаш.
Двамата бандити се разделиха, за да заобиколят коня на русия младеж. Настъпваха опитно и предпазливо, с вдигнати саби. Младежът заотстъпва, като местеше ножа си ту срещу единия, ту срещу другия. Беше дълъг цяла педя и от добра стомана, но техните саби бяха три пъти по-дълги, а и двамата имаха и кожени якета и предпазители на ръцете.
„Молитвата трябва да си спомниш, селянче“, помисли със съжаление Джими. Огледа земята и си хареса два хубави, големи колкото юмрука му камъка. „Трябва да направя нещо да наклоня везните“.
Същите сметки, изглежда, минаха през главата и на русия младеж. Той скочи срещу Мършавия, явно с намерение да го изблъска. Ако успееше да мине покрай него, щеше да може да се добере до брода и да скочи на някой от конете на наемниците.
Мършавия се ухили, дръпна се лъжливо настрана и замахна със сабята. Тъпото на острието удари ръката на младежа, която стискаше ножа, и оръжието изхвърча; наточеният му ръб блесна под лъчите на слънцето. След секунда Мършавия изрева — със смайващо самообладание и присъствие на духа младежът го беше изритал в чатала. Наемникът залитна и се преви.
— Ей! — извика Джими и хукна към тях.
При вика му Рокс се обърна. Джими хвърли първия камък, докато тичаше, и го улучи в корема. Дебелакът изохка и залитна две крачки назад.
— Не! — извика Джими. — Бягай, проклет да си! Бягай към брода! С повече кураж, отколкото благоразумие, русокосият младеж се опитваше да вдигне ножа си, въпреки че пернатата му китка беше изтръпнала от болка. Мършавия пък вече се беше посъвзел и успя да избегне втория камък, макар и хвърлен съвсем отблизо — и младият крадец се претърколи на земята под злобния замах на сабята му: Мършавия нямаше причина да оставя жив някакъв случайно срещнат непознат, а и сигурно още го болеше от ритника. Да не би да си слагаше специална броня под гащите, че изобщо можеше да се движи?
Едната ръка на Джими напипа нещо студено и метално и инстинктивно го стисна. Сабята на Мършавия блесна над озъбеното му лице; русият го блъсна, преди да посече Джими, и той се превъртя и отново скочи на крака.
Мършавия настъпваше към него, с вдигната сабя и злоба в очите. Зад него Рокс се сборичка с младежа — удари го по рамото с ефеса на сабята си и той изпъшка от болка, после го стисна за тила и го блъсна към коня. Лицето на младежа се удари жестоко в седлото и той се свлече. Конят препусна, Джими хукна след него и скочи встрани да се прикрие, когато нещо профуча много неприятно покрай него.
Оказа се, нож: заби се в едно дърво и затрепери с изнервящо бръмчене. Джими не чуваше някой да тича след него и след стотина разтега спря и огледа онова, което бе напипала ръката му. Беше медальон, но само с една игла с увит косъм около нея, върху карта, изваяна в кристалното покритие. Сви рамене и го пъхна в джоба си.