„Освобождаваш Шегаджиите. Ставаш прочут. Всички момичета ще ти се възхищават… след като си вземеш прилична баня“. Стомахът му постепенно се успокои.
Част от проблема бе в това, че все още не бе успял да види нищо в проклетото шишенце и вярата му в пияния магьосник изобщо не беше кой знае колко силна, въпреки собствените му уверения пред Лари. Повече се боеше, от провала, отколкото че ще ги хванат и ще ги обесят.
„Хайде де, направи го“ — изръмжа си Джими наум и стисна зъби. Бездруго не разполагаха с нищо по-добро.
Прехапа устни и натика ръката си в дупката към една по-голяма издатина, до която смяташе, че ще стигне, но слепешком, защото ръката му затулваше светлината от килията.
„Скъпа Рутия, моля те, не позволявай това да капне върху мен“, замоли се той. Опря здраво рамене в стената, бързо измъкна запушалката от малката стъкленица, килна я по-настрана от лявата си ръка и опря отвореното гърло в цимента. Задържа го така неподвижно няколко дълги секунди, зачуден как ще разбере дали стъкленицата се е опразнила. Най-сетне реши, че вече трябва да е празна.
Беше го направил. Оставаше само да изчака и да види дали магията ще подейства. Затаи дъх, запънал ръце и крака в стените на шахтата. Не знаеше какво точно да очаква.
Пропусна първите изсипващи се песъчинки от мазилката, но след това един камък падна и го удари по бедрото. Не му беше хрумнало, че ще падат камъни; после си спомни за желязната решетка точно над главата си и бързо се смъкна долу — някаква частица от него виеше възмутено, че ще трябва да се катери пак.
След по-малко от минута тежката решетка, покриваща шахтата, рухна с трясък върху купчината камъни и пясък, в която се беше изсипала доскорошната здрава зидария.
Джими въздъхна от облекчение, отново намокри с оцет парцала, който бе свалил от носа и устата си, и отново се закатери. Щом стигна горе, видя кръг от лица, няколко ръце се протегнаха да го издърпат. Той примига — макар и осветена съвсем слабо, килията изглеждаше ярка в сравнение с тунелите долу. По влажната слама на пода се разшаваха боси стъпала и той по-скоро усети, отколкото видя струпалите се около него приятели.
— Джими!
Беше Флора. Тя притича до него и го прегърна. После се ококори и хубавичката й уста се сви от погнуса. Въпреки окаяното състояние на килията и обитателите й гримасата й бе твърде красноречива.
— Знам — кротко се извини той. — Тихо, ако не искате стражите да нахълтат! Миризмата е неизбежна. — Измъкна парцалите и оцета изпод ризата си. — Това ще я пресече, но друг изход за навън не можахме да намерим.
— Не мога да сляза там — изхленчи един сакат просяк.
— Да сляза през това? — попита един от слепците.
— На който му трябва помощ, можем да го спуснем с въжето — каза Джими.
Разви го, огледа се за какво да го върже и се спря на решетките. Погледна притеснено към коридора, но не видя никого.
„Добре“. Щом възбудата, предизвикана от появата му, не беше привлякла стражите на бегом, може би бяха в безопасност, поне засега. Но пък защо стражите да внимават толкова с килия без изход?
— Защо го правиш всичко това? — попита го шепнешком Флора. Усмихна му се и поклати глава, явно объркана. — Знаеш, че няма да ни държат тук цяла вечност.
— Няма — отвърна Джими навъсено. — Утре или вдругиден се канят да избесят вас, момичетата, а на просяците ще им ударят по петдесет камшика.
Флора го зяпна ужасено.
— Но защо? Какво толкова сме направили?
— Това, което сте правили винаги — отвърна той. — Просто законът е променен.
Тя присви очи.
— Заради принцесата, нали?
— Или просто защото дел Гарза е полудял — отвърна ухилено Джими; — Все едно. След няколко минути тук няма да остане никой, когото да обеси. Освен ако не реши да си избеси пазачите, че са ви изтървали.
Тя го изгледа и бавно отвърна на усмивката му, очите й блеснаха лукаво.
— Ами добре. Тогава да слизаме, а?
Щом чуха какво ги очаква, Шегаджиите и дори няколкото непознати между тях се раздвижиха нетърпеливо. След като въжето беше стегнато здраво, Джими каза:
— Щом стигнете до каналите, се пръскате. Никой да не изчаква, освен ако не помагате на тези, които не могат да се справят сами. Аз ще съм последен. Вървете в „Шегаджийска отмора“, но внимавайте много. Щом се разбере, че сте се измъкнали, работите в града ще станат още по-лоши.