— Няма смисъл. Не че не оценявам усилията ви, младежи. Но… — Замълча, колкото да си поеме дъх. — Но няма да живея много дълго. — Закашля се и в очите му се изписа страх. След това продължи: — От дълго време боледувам и съм изтощен. Тази килия само ще ускори смъртта, но тя бездруго идва, където и да съм. — Притвори очи и поклати глава. — Жреците и лекарите направиха всичко, което можаха, но тази болест в дробовете ми бавно ме изяжда. — Лицето му беше толкова изпито и пребледняло, че като че ли беше стоял затворен тук години, а не часове, и. Джими реши, че наистина е много близо до смъртта. — Твърде изтощен съм, за да се опитвам да бягам. — Усмихна им се. — Но вие трябва.
Джими разбра, че принцът е прав. Смъртта просто се виждаше изписана на лицето му.
— Жена ви! — каза Флора. — Можем дай помогнем да избяга.
— Тя е под стража в жилището ни — отвърна Ерланд. — Изобщо не можете да стигнете до нея. — Вдиша бавно и дълго, мъчеше се да не се закашля отново. — Дел Гарза заповяда да ме тикнат тук, когато дъщеря ми избяга от замъка. Крие се някъде из града. Смята, че като ме заплаши с бърза смърт, тя ще се върне, без да му се наложи да съсипе града и да предизвика бунт.
— Не, сър — каза Джими. — Не е в града. Дъщеря ви е на три дни път с кораб към Крудий, с принц Арута.
— Арута! — възкликна Ерланд и кашлицата отново го преви на две. Когато отново можа да си поеме дъх, попита: — Но как се е озовал тук принцът на Крудий?
Джими разказа набързо каквото знаеше — как Арута и приятелите му бяха дошли в Крондор, за да потърсят помощта на принца в кампанията следващата пролет срещу нашествениците цурани и как бяха заварили града под военно положение и под властта на Ги дьо Батира. Как се бяха постарали да се скрият, докато преценят какво става в Крондор, и как се бяха озовали под наблюдението и на тайната полиция на Радбърн, и на Шегаджиите.
Привърши бързо разказа си с описанието на нощната битка на пристанището и успешното отплаване на „Морска лястовица“, и че Анита най-вероятно е жива и здрава и далече от Крондор.
— Благодаря ви за тази вест — въздъхна принцът. — Това е истинска утеха за мен. Ако дьо Батира се върне и научи, че дъщеря ми е извън града, почти със сигурност ще ме върне на топло в жилището ми и под добрите грижи на жена ми. Не бих могъл и да се моля за по-добра вест от това, че дъщеря ми е в безопасност със сина на Боррик Крудийски. Но… но вие трябва да тръгвате. Пазачът ще се събуди, или ще дойде друг и не бива да сте тук. Върнете меха и наметалото, както сте ги намерили. Пазачът трябва да си помисли, че е заспал. Каквото и да стане, никой не бива да научи, че сте ме видели. Ако из града се разчуе, че съм близо до смъртта, някои хора от глупава лоялност може да се опитат да ме освободят. Кръвопролитието заради някой, който скоро ще издъхне, е безсмислено. Обещавате ли, че няма да кажете на никого за това посещение?
Двамата го увериха че ще си мълчат. Принц Ерланд настоя, с изненадваща сила:
— Няма да говорите за това дори помежду си, за да не подслуша някой. Закълнете се!
Джими примига от изненада, но отвърна:
— В името на Рутия и Банат, заклевам се, ваше височество.
Флора повтори същата клетва и принцът се поотпусна.
— Добре. Сега вървете.
Джими бързо върна наметалото и меха на пазача, като поля малко вино по лицето и куртката му, за да не е склонен много сержантът му да вярва на истории за „необяснимо заспиване“. Преди да затвори вратата на килията, погледна за миг принца. Той се беше свил, сякаш бе станал още по-малък. Нещо го жегна в сърцето.
Двамата Шегаджии бързо се върнаха в голямата килия, без да срещнат никого по пътя си. Завариха пода покрит с пясък.
— Откъде се появи това? — учуди се Флора. — Заклевам се, че го нямаше.
Джими погледна нервно към тавана. Изглеждаше здрав. После надникна в дупката в средата на килията и видя, че пясъкът се сипе в нея. Сърцето му изстина. Ашър му беше изломотил за „нещо…“ Явно „нещото“ бе, че е забравил колко точно се използва от течността. Може би само половин капка, а Джими беше излял всичко! Явно отварата бе много по-силна, отколкото очакваше.
А това можеше да означава, че таванът всеки момент ще се срути!
— Да се махаме! — каза той и подбутна Флора.
Тя му обърна гръб.
— Хайде, Флора! Преди таванът да се срути върху главите ни!
Момичето го зяпна ококорено.
— Магия! Ти си използвал магия!?
— Че какво друго? — Джими сви рамене и тикна въжето в ръцете й. — Хайде, тръгвай!
Докато се обърне към него, беше затънала до кръста в сипещия се пясък.
— Само не ми казвай, че си ходил при Албан Ашър.
— В този момент съм готов да ти кажа всичко, което искаш, Флора! — Махна й с ръка да слиза. — Тръгвай! За да мога и аз. Моля те!