Последното, което му каза, докато се скриваше в шахтата, бе:
— В името на Банат, Джими, но той е пияница!
— Знам де — измърмори Джими и се хвана за въжето. — Щеше да е един от онези случаи, когато заклинанието на магьосника не е подействало според очакванията. Не точно както го беше намислил, за да стане името му легендарно. Но след като общо взето цялото начинание бе минало успешно, Джими реши, че може да се примири с това малко неблагополучие. Дръпна парцала над лицето си, затвори очи и се спусна във вонящата дупка.
Смеещия се Джак го зашлеви толкова силно, че го събори, после го стисна за яката и го разтърси.
— Стига — каза Нощният господар.
Джак се озъби и изръмжа.
— Стига, казах — кротко повтори Нощният господар, вече рязко. Смеещия се Джак пусна Джими и той залитна.
— Можеш да си вървиш.
Джак кимна, изгледа ядосано Джими, обърна се и излезе, като затръшна вратата.
Бяха в горната стая на една уж изоставена къща в Бедняшкия квартал и чуваха как подът скърца под тежките стъпки на Нощния страж.
Нощният господар поклати глава и цъкна с език.
— Мноого си смел, Джими Ръчицата. Знаеш ли, че половин кула се е срутила днес? Цяло чудо е, че никой не е убит.
Лицето на Нощния господар беше строго, но Джими долови в гласа му усмивка. Нищо не можеше да направи, освен и той да се усмихне.
— Говори се, че ти си в дъното на тая бъркотия — продължи мъжът. — А Праведника е най-ядосан, че отново си нарушил преките му заповеди. Знаеш ли какви бяха тези заповеди?
Джими реши, че ще е най-добре да отрече, че знае, затова поклати глава.
— Да се криеш и да не вършиш нищо. Не помниш да си го чувал ли? Колко странно, след като имам свидетели, че си бил там, когато тези заповеди бяха огласени. — Нощният господар се наведе над масата и сплете пръсти.
— Поставил си Праведника в трудно положение, Джими. Съзнателно си нарушил заповедите му, но в същото време си спасил над трийсет Шегаджии от сигурна смърт. — Крайчецът на устата му се кривна нагоре. — Да не говорим, че си успял да прикриеш бягството им. Ще минат месеци, докато дел Гарза разбере, ако изобщо разбере, че под целия този камънак няма трупове. При толкова много плъхове там долу, които да оглозгат телата, докато се наводнят главните канали от пролетните дъждове, какво пък, дори и кокалите ще се отнесат в морето, преди работниците да стигнат, дотам. — Нощният господар успя да сдържи усмивката си и добави: — Ти направи противника ни на пълен глупак, макар той още да не го знае.
Нощният господар разпери ръце.
— И въпреки това, какво можем да направим? Праведника ти е благодарен, че спаси трийсетима от своите братя и сестри, но въпреки това трябва да ти клъцне гърлото и да те хвърли в залива. Ако такова нарушение на заповед мине безнаказано, тогава и други ще повярват, че и те могат да правят каквото си щат. Други, по-малко умни или късметлии от тебе. А по този път е мрак и хаос. — Потърка горната си устна и се вторачи в Джими. — Разбира се, ако не можеш да бъдеш намерен и наказан, всичко ще се забрави и нищо няма да се направи по въпроса. В края на краищата Праведника от време на време дава обща амнистия. — Отпусна гръб на стола, без да откъсва очи от момчето.
Джими кимна. Амнистията се даваше на всички, които сами са се явили и са признали нарушенията си. Обикновено се изискваше всяка плячка, която не е разделена както си му е ред, да бъде поднесена с обещанието, че това повече няма да се повтаря. Според Джими идеята беше добра, защото всеки получаваше по нещо отгоре, след като Праведника и другите шефове от екипа му си вземат своето, а и по този начин Дневният и Нощният господар по-лесно научаваха кого да държат под око заради двойни игри. Освен това така Праведника се освобождаваше от необходимостта да избие всички Шегаджии, тъй като рано или късно всеки член на гилдията нарушаваше едно или друго правило. Но в неговия случай щеше да се приложи за нарушение на заповеди!
— Не мога да бъда намерен ли? — попита Джими. — В смисъл, не мога да бъда намерен, или не мога да бъда намерен, защото съм паднал в залива с камък на шията?
— Първото. Ако решиш да напуснеш Крондор и малко да попътуваш… Казват, че пътуването образова, а в твоя случай ще е и много добре за здравето ти.
Джими усети, че примката се затяга, и нещо натежа в гърдите му. Заломоти:
— Н-но аз н-никога н-не съм напускал Крондор!
Нощният господар отново се надвеси над масата.
— Ще ти го кажа по следния начин: или се разкарваш, или си понасяш каквото ти се полага. Ясен ли съм?