— Пътят дотам е пет дни по море — каза тя и го погледна. След като ней отговори и отказа да срещне очите й, продължи: — Корабната такса е четири сребърника на човек, ако спим в трюма. Имат и каюти, но всички са пълни с хора, пътуващи през Ландсенд за Велики Кеш.
След дълго мълчание, през което той усещаше как от погледа й още малко и ще получи слънчев удар, Джими най-сетне я изгледа накриво.
— Колко било на човек?
— Един кораб тръгва днес с отлива.
— Четири сребърника е кожодерство — изръмжа той. — Не ти ли хрумна да се попазариш?
Флора го погледна изпепеляващо.
— Да, Джими, хрумна ми. Затова не са шест. Така добре ли е?
При тоя поглед май беше по-добре да е добре. Той побърза да смени темата.
— Кога е отливът? — Трябваше да знае: през целия си живот беше живял в пристанищен град, но имаше само смътна представа — такова знание беше безполезно за крадец, който не работи по кейовете.
Флора се протегна изящно, преди да отвърне — гледка, която донякъде му оправи настроението.
— Има още три-четири часа според мен.
— Ами, ако ще се качваме на този кораб, давай да се стягаме — каза Джими.
— Знам, че не искаш да тръгваш — изведнъж каза тя.
Той се усмихна благодарен на разбирането й, наведе се и я целуна.
— Не искам, но трябва. Благодаря ти, че направи това, което сигурно щях да отлагам до утре. — И я огледа преценяващо. — Май ще трябва да ти купим нови дрехи, не мислиш ли?
Тя се намръщи.
— Защо? Повечето ми неща са съвсем нови.
— Е, да де — отвърна той малко объркано.
Не му беше хрумвало, че Флора ще държи да си запази дрехите. Бяха евтини, с крещящи цветове и не оставяха у човек капка съмнение с какво точно се препитава. И му говореше как ще търси изгубените си близки, облечена в тях? Е, как да го нарече това?
— Виж, хм, те са, ъъъ, малко така, лъскавички за място като Ландсенд, не мислиш ли? Това, което е на мода в Крондор, може да се окаже прекалено дръзко за дядо ти. Особено щом е от неодобряващите.
Флора го зяпна с отворена уста, а после избухна във весел смях и тънките й крачета заритаха във въздуха. Той я гледаше озадачено. Всеки път, щом видеше обърканата му физиономия, тя отново избухваше в смях, докато най-сетне не спря задъхана и не успя да каже:
— О, Джими, колко си мил! — Целуна го пламенно. — Как само го усука, вместо да кажеш направо: „Флора, но роклята ти е като на курва!“ Не помня някой да ми е грабвал чувствата с такива разсъждения. Ти си истински приятел!
Той се усмихна облекчено.
— Радвам се, че одобряваш.
— Наистина — отвърна тя и стана. — Не бях помислила за това. Но смятам, че си абсолютно прав. Само че какво да му кажа, като ме попита как съм си изкарвала прехраната през последните няколко години?
— Той знае ли, че баща ти е умрял?
— Ами, със сигурност не го е чул от мен — отвърна тя. — Но не мога да твърдя, че не знае. Такава новина обикновено се разнася.
— Чакай да видим… — Джими помисли малко. — Какво ще кажеш за това? Живяла си няколко години при едно съседско семейство, след като татко ти е умрял, шетала си им, за да те хранят. После една мила стара дама с малко скътани парици те е взела дай бъдеш придружителка и да я гледаш в последните й години — все пак можеш да говориш надуто и ако не минеш на уличния жаргон, изобщо няма да разберат, че е измислица.
— Та значи старата дама умира и близките й не искат да те държат повече вкъщи — продължи той. — Но са ти платили пътя до Ландсенд, за да можеш да намериш семейството на майка си. А баща ти? Имал ли е семейство там?
Флора поклати глава.
— И да е имал, никога не ми е говорил за това. Всъщност той изобщо не говореше много, дори докато мама беше жива.
Джими гребна шепа сребърници и й ги подаде.
— Иди се преоблечи като слугиня на една мила стара дама. Кой е корабът, дето ще го вземем?
— „Дамата на Крондор“ — отвърна Флора и преброи парите бързо и с вещина. — Джими, не мога да го взема всичко това!
— Ами не си длъжна да го похарчиш всичкото. Не се притеснявай. В края на краищата ми трябваш за прикритие — малкото братче на милото момиче, гледало една стара дама. Трябва и аз да си намеря по-нови дрехи, после ще се срещнем на пристанището — каза той и бързо я целуна. — До прилива.
Флора изхвърча през вратата — гореше от нетърпение да попазарува — и го остави да се облича сам. Щом навлече панталоните си, Джими си помисли, че няма да е зле да намери някой шивач, който бързо да му спретне прилично палто, за да го облече върху втората си нова риза — оная, която им беше купило момчето от банята, докато двамата с Лари се къпеха, се наложи да я изгори след второто пълзене през отходната шахта под килията. Трябваше също да си купи ботуши и шапка като че ли. Мда, млада двойка… не, все пак много малък изглеждаше. Флора беше по-голяма, тъй че едно скърбящо момиче и братчето му, да, това трябваше да мине. Тръгнали за Ландсенд, защото са загубили семейството си.