Изведнъж дори се зарадва, че ще вземе Флора със себе си. Среброто можеше да му е скъпо, но не толкова, колкото вратът му — който дел Гарза с радост бе готов да поопъне — или главата му — която биячите на Праведника с радост бяха готови да пукнат — тъй че идеята никак не беше лоша. Точно така, брат и сестра, тръгнали да навестят деденцето си. А и тя запълваше леглото му по-добре от всяко друго познато му момиче и щеше да е чудесно облекчение в тежкото му изгнаничество. Само дето не си заподсвирква, когато напусна бърлогата си. После спря. „Откога аз станахме ние? Аз съм този, когото Праведника гони от града. Флора е свободна да си остане тук“. Щом тръгна надолу по стълбите, си помисли, че изобщо не я беше канил да замине с него, нито пък тя го беше помолила за разрешение. Джими поклати глава удивен: май вече започваше да разбира какво имаха предвид някои сред Шегаджиите, когато казваха, че са в състояние да направят и най-голямата дивотия, стига жените им да го поискат.
Но се постара да забрави обзелото го раздразнение и насочи мислите си към меката кожа на Флора и кръглото й задниче, и изведнъж му се стори, че цената, която трябваше да плати, май не е чак толкова висока. Когато излезе на улицата, вече почти си подсвиркваше отново.
„Дамата на Крондор“ се оказа стара, малка и тумбеста; дълга около сто стъпки и трийсет на ширина в средата. Миризмата, която се процеждаше от трюмовете, придаваше на кораба съвсем домашна атмосфера за човек, прекарал повечето си живот в каналите.
Качването на борда се оказа изненадващо лесно. Макар повечето пазачи по кейовете да бяха от гвардията на Батира, „Дамата на Крондор“ бе под наблюдението на няколко от „Трошачите на шерифа“, както наричаха градската полиция. Историйката с гостуването при дядо бе разказана набързо, като Флора изглеждаше истински измъчена — не беше изцяло игра след преживелиците и в тъмницата, — и ги пуснаха да се качат. Джими беше благодарен, че бяха решили да си сменят облеклата. Само един поглед към рапирата на бедрото му, и полицаят реши, че е младеж от почтена фамилия.
Флора слезе долу да види мястото, което са им заделили за спане, а Джими остана на палубата да гледа тръгването.
— Този курс често ли го правите? — попита той един от моряците, след като се дръпна от другите няколко, които се разтърчаха по палубата и явно бяха готови да сритат досадния пасажер, за да им се разкара от пътя.
— Два-три пъти в годината — отвърна морякът, докато правеше нещо моряшко, включващо две парчета въже и нож; пръстите му работеха почти автоматично. — Обикновено не толкова рано. Заради бурите, нали разбираш.
— О — каза тъпо Джими.
Вдигнаха от кея последната мрежа с товар — бали, сандъци и чували — и я спуснаха в трюма. Няколко моряци издърпаха металната решетка на централния люк и почнаха да правят разни странни неща с въжета и платна, включващи най-вече дърпане и тичане нагоре-надолу по въжени стълби, докато други моряци им крещяха отдолу. Капитанът беше нисък жилав мъж с прошарена коса, със златна халка на лявото ухо и липсващо кутре на дясната ръка.
— Вдигай платната! — ревна той от задната част на кораба. Платнищата забумтяха и се издуха на избелели кафяви вълни. — Дръпни напред, дръпни малко назад, пускай, задръж! Задръж, казах, не до палубата, кучи синове такива!
Няколко моряци започнаха да изтласкват кораба от кея с дълги весла. Джими преглътна и загледа как покривите на Крондор започнаха да се плъзгат бавно назад; палубата се разтърси леко под краката му. В стомаха му се утаи някакво студено и лепкаво усещане.
Горе на кърмовия мостик пристанищният лоцман започна да дава указания на кормчията; капитанът продължаваше да реве команди на екипажа.
„Напускам Крондор“, помисли Джими. Още не можеше да го повярва. Беше все едно да си каже „Отивам на луната“. „Напускам Крондор“ беше нещо, което винаги казваха други хора.
„Харесвам принца и принцесата — каза си той и това малко го поободри. — Излизам на по-голямата сцена, това правя“.
Лоцманът прекара плавно „Дамата“ между други закотвени или подхождащи към кейовете кораби. Плъзгаха се леко покрай товарни кораби и дълги тежки бойни кораби, рибарски лодки и баржи. В един момент, съвсем несъществен за Джими, лоцманът бързо се спусна на главната палуба и с изненадваща за човек на средна възраст пъргавина се прехвърли през перилото и се смъкна по въжената стълба в чакащата го долу лодка.