Силният хлип я разтърси, последван от писък — повече от писък: гърлен рев, изпълнен с ярост, с болка и гняв. Тя стисна юмруци, отметна глава и закрещя, докато гърлото й не се раздра и в дробовете й не остана въздух.
Задиша задъхано, тръсна глава и се загледа напред. Трябваше да забрави за болката. После щеше да скърби. „Рип е жив! — отново си каза тя и всичко в нея изстина, гневът и болката от огън станаха на лед. — Рип трябва да спася!“ Истерията и объркването щяха само да го изложат на още по-голям риск. На онези, които го бяха отвели, явно им трябваше жив по някаква причина, иначе щеше да е мъртъв вече, с родителите й.
Може би го очакваше робство или нещо още по-лошо. А за родителите си нищо не можеше да направи. Поне засега. Отново се огледа, за да жигоса образите от този миг в паметта си. Никога нямаше да го забрави.
Смълчана и изпълнена с решимост, закрачи към къщата.
Глава 8
Семейство
Лори тичаше.
Още не беше стигнала до къщата, когато видя бащата на Брам, Осри — идваше през нивите. С него беше жена му, Алет, и един ратай; зад тях прииждаха още съседи, цялата долина идеше насам. Мъжете носеха лопати и брадви, жените — ведра. Лори затича към тях, хвърли се в ръцете на Осри и се разплака толкова силно, че дума не можеше да изрече.
Осри я задържа за миг, погали я по косата, после я прегърна през раменете и я поведе към къщата и плевника.
— Къде са майка ти и татко ти? — попита тихо. — Те ли те пратиха за помощ?
Лори само поклати глава — беше останала без дъх от плач и не можеше да му отвърне. След малко видяха къщата и плевника — и труповете на майка й и баща й.
— Сунг да ни пази дано! — прошепна ужасено Алет.
— Стой тук, Лори — каза Осри и леко я избута от себе си.
И тя се вкопчи в ръкава му и не го пусна, и най-сетне успя да проговори.
— Мъжете, дето го направиха това… отвлякоха брат ми. — Посочи към пътя и викна: — Помогнете ми да го върна.
— Първо да видим дали можем да помогнем на родителите ти — каза кротко Осри.
Лори поклати глава и по лицето й потекоха сълзи.
— Не можете, не можете — проплака тя. — Не можете вече.
— О, Лори — въздъхна Осри и я прегърна.
Двамата с Алет се спогледаха над главата й.
— Моля ви — проплака тя и се отскубна от прегръдката му. — Помогнете ми да намеря Рип!
В този миг покривът на плевника рухна сред дъжд от искри и Осри рязко извърна глава към бушуващия огън.
— Трябва да изгасим пожара, момиче. Ако плъзне към нивите, няма само ти да загубиш реколтата.
Другите съседи се бяха скупчили около тях и гледаха с ужас.
— Какво е станало? — приглушено попита един.
Лори ги погледна един по един и разбра, че всички ще се захванат с пожара, че ще са глухи за всичко друго.
— Убийците откраднаха братчето ми. Помогнете ми да си го върна!
— Сигурна ли си, че момчето е… че не е било в къщата?
— Не е. Отвлякоха го! — Беше на ръба на истерията, готова всеки миг да падне в несвяст от изтощение и страх.
— Някой да е виждал днес мъже да яздят по пътя? — попита Осри.
Няколко души измърмориха, че не са.
— Но аз ги видях! — извика Лори.
— Лори. Някой ще отиде за пристава, той ще ги подгони ония.
Осри кимна на няколко от мъжете и те забързаха към другата страна на плевнята, други затичаха към герана да донесат вода. Трябваше да загасят огъня, преди вятърът да го издуха към нивите.
Тя погледна кроткото лице на бащата на Брам и разбра, че никой няма да тръгне след убийците, поне днес.
— Аз ще ида. Ще взема Хораций и ще ида до пристава.
Но Осри поклати глава.
— Ти отиваш с Алет. Преживяното те е съсипало, момиче. Друг ще иде при пристава. Ти трябва да си починеш. Ще се погрижим за всичко.
Съседът Робен се наведе да огледа тялото на баща й.
— Това тук са следи от зъби. Животно го е направило.
Лори ги гледаше удивена. В гасенето се включваха все повече хора. Все едно че не я бяха чули.
— Не беше…
Алет сложи ръка на рамото й.
— Това ще го оставим на мъжете, нали?
Лори се опита да се дръпне, но Алет я стисна здраво.
— Трябва да намеря братчето ми! — извика отново Лори. — Отмъкнаха го убийци, а не животни! Трябва да му помогнем! Трябва да ги проследим веднага, иначе ще ги загубим завинаги!
— Стига! — сопна се Алет и я раздруса. — Това го оставяме на мъжете. Ти тръгваш с мен. Веднага! Не ми изпадай в истерия, дете!