— Нищо не можем да направим за нея сега, нали така? — попита жената на Джейкъб Рийзи и подсмръкна тъжно.
— Ще се обадим на пристава, като съмне — заяви Глидън. — Тяхна работа е да се оправят с такива неща.
Брам го погледна невярващо.
— На пристава ли?
Глидън му отвърна намръщено:
— Едва ли ще излезе нещо от това. Със сигурност имат по-важни работи от това да търсят някакво си момиче, тръгнало да намери брат си.
— Но се появи на минутата, когато трябваше да изгонят Морисънови от фермата, в която семейството им е работило открай време, нали? — сопна се Дора. — Скачат веднага, ако си лихварят и ти трябва запор.
Спорът отново се разгорещи и заплашваше да продължи дълго. Брам ги огледа удивен, после извика, за да надмогне врявата:
— Какво сте направили, за да намерите Лори и Рип?
— А какво трябваше да направим? — попита обидено майка му. — Дома си й предложихме, настанихме я, а тя взе, че избяга, с твоята кесия и без едно благодаря да каже за сбогуване. Като не ни ще, не можем да й се натрапваме насила.
Той я изгледа ядосано, после се обърна към баща си.
— И никакви следи ли не сте намерили от тези така наречени животни?
— Никакви — отвърна Осри.
— Не намерихме дири, които да проследим — каза и Дългия Пол.
Брам го зяпна. Дългия Нол беше най-добрият ловец в района; тъкмо той ги беше учил с Лори как се ловува. Щом Дългия Пол не бе могъл да намери следи, значи нямаше следи.
— Не ви ли се струва доста странно? — попита той. — Фермата на Мерфорд е на седем мили от горите. Всяко животно, достатъчно голямо да разкъса възрастен мъж и жена, щеше да бъде забелязано от някой, ако мине през полята от Старата гора до Общия лес. Освен ако не си мислите, че просто така си е изприпкало по Кралския път, без да го забележи нито един търговец, пътник или конник, и после е свърнало по пътя за Старата мелница към фермата на Лори.
Всички се заспоглеждаха объркано.
— Е, да де — промърмори Дългия Пол. — Не че има значение. Следите, искам да кажа. Онези белези по телата определено бяха оставени от животински зъби, Брам. Готов съм да се закълна. Това, че е странно, не го променя. Може да е било нещо летящо. — Мъжът сви рамене.
— Летящо ли? — попита Брам.
— Ами, никой не го е видял, но съм слушал да разправят за разни неща горе по планините, дето са толкова големи, че да нападнат човек. Дракони и разни такива. — Намръщи се. — Накъде биеш?
— Натам, че тука нещо не е наред — каза Брам. — Лори е казала, че е видяла мъже да отвеждат брат й, а вие не сте й повярвали. — Погледна многозначително майка си. — Но единственото свидетелство за животни са раните по телата, а тя е казала, че са го правили мъжете с някакъв инструмент. Междувременно Лори е избягала сама и всички просто си седите тук и си говорите глупости.
Осри изглеждаше засрамен, и не беше само той, но никой не отвърна и нито един мускул по лицата им не трепна. Брам стана и си взе торбата.
— Къде отиваш? — попита притеснено Алет.
— Майко, Лори е съседка и освен това ми е приятелка, и е само на петнайсет. Току-що е изгубила всичко на този свят и е тръгнала сама. Рип също е някъде навън, или може да е мъртъв като родителите си, това не знам. Но за Лори знаем. Длъжни сме дай помогнем.
— Не — рече майка му и стисна устни. — Никой не й е длъжен нищо. Предложихме й помощта си, а тя я отхвърли. За мен задълженията ни свършват дотук. А колкото до това, че е на петнайсет, ти самият си само на седемнайсет. Тъй че няма защо да си въобразяваш, че ако тръгнеш след нея, ще направиш повече, отколкото тя сама за себе си.
Брам беше разочарован, но не и изненадан. Откакто бе започнал да проявява интерес към Лори, майка му се беше настроила срещу нея: това сега го доказваше за пореден път. Погледна баща си.
— Направи каквото смяташ за правилно, сине — избоботи Осри.
Алет го стисна за ръката и го изгледа с яд.
— Някой иска ли да ми помогне да намерим Лори? — попита Брам и се огледа.
Няколко крака помръднаха и няколко души измърмориха, че не им се щяло да си оставят семействата, докато наоколо дебнала такава заплаха. А и приставът, трябвало да изчакат пристава.
— Добре — рече Брам. Беше точно както очакваше. Целуна майка си по бузата, кимна на баща си и се обърна да тръгне. — Значи, ще се върна, когато се върна.
Смаяната Алет посегна да го задържи, но мъжът й я спря. Сложи пръст на устата й, а Брам хвърли няколко неща от масата в торбата си — комат черен хляб, буца сирене и парче пушено свинско — после взе лъка си и колчана, кимна на събралите се хора и излезе в нощта.