— Ъъъ, Бентон ми каза, че ще получа два сребърника за работата.
— Ще ги получиш, като я свършиш, момче — ревна Травърс. — Колкото по-скоро я свършиш, толкова по-скоро ще си ги вземаш. Хайде, марш!
Лори си плю на петите. Чувстваше се глупаво и малко притеснено. Разбира се, че щяха да й платят, след като отнесеше пратката, никой нямаше да й се довери на голата дума. Но все си мислеше, че този Травърс изглеждаше много по-свадлив и съвсем не толкова мил като Бентон.
Улиците в края на деня не бяха многолюдни и тя си спомни, че още не си е намерила къде да прекара нощта. Може би ако този „Огнен дракон“ се окажеше прилично място, щеше да отседне там. Спря за миг и се огледа. После се втурна по една къса уличка, водеща право към крепостната стена — реши, че ако тръгне покрай нея, рано или късно ще стигне до северната порта.
Изведнъж залитна, челото й се тресна в каменните плочи и болката я замая. По веждите й потече кръв, топла и лепкава. Ушите й забръмчаха и тя чу някъде зад това бръмчене вика: „Стой! Крадец!“, и се зарадва, че е напуснала това лошо място, без да пострада.
Започна да се надига, когато нещо я удари силно в кръста и отново я смъкна на паважа.
— Не мърдай! — ревна познат глас в ухото й.
Тя извърна глава и се слиса, като видя приветливия Бентон — сега изобщо не беше толкова приветлив.
— А-ха! — рече дотичалия Травърс. — Виждам, че сте го хванали малкия плъх!
— Значи това е крадецът? — каза Бентон.
— Точно така, сър! С моята кесия в ръката му! — високо каза Травърс.
Лори ги зяпна невярващо. Малкото минувачи наоколо се спираха да разберат за какво е цялата врява.
— Но вие ми го дадохте това! — възрази тя. — Вие ми казахте да…
Бентон я удари с тоягата си по гърба, с точно премерена сила, и тя отново падна на паважа, зашеметена.
— Тия не ми минават! — извика той. — Лъжите си ги разправяй пред съдията. Ще видим той какво мисли за тях.
Повечето насъбрали се около тях хора гледаха доволно и кимаха. Имаше и съмняващи се, но предпочитаха да не се месят.
— Аз съм Джерем Бентон, независим ловец на крадци, сър. Трябва да ви помоля да дойдете с мен за свидетел — заяви Бентон.
Съмняващите се като че ли повярваха: ловците на крадци работеха косвено за барона, плащаше им се за всеки заловен и предаден в полицейската служба крадец.
— Разбира се — съгласи се Травърс и побутна Лори с крак. — Хайде, ставай, момче.
Лори се опита, но сякаш не можеше да управлява крайниците си.
— Що за нежна глава има това същество? — рече Бентон. — Сър, хванете го под едната мишница, а аз под другата, и да тръгваме.
Надигнаха я — и всичко наоколо потъна в мрак. Пулсираща болка се плъзна надолу по шията й.
Когато най-сетне се съвзе, разбра, че лежи на земята в някаква тъмна уличка. Бентон и Травърс спореха с други двама мъже.
— Това е моя територия, Джерем Бентон, и ти го знаеш много добре! — ръмжеше единият, с черна превръзка на едното око. Беше надвиснал над Бентон, който се мъчеше да се разбере с него.
— Всичко започна на Източния пазар — обясняваше Бентон. — Но трябваше да минем през твоята територия, за да стигнем до затвора. Бъди разумен, Джейк.
— Всичко видях! — изрева Джейк, който явно нямаше намерение да бъде „разумен“. — Не ми пука къде сте започнали, работата ви свърши в моята територия!
И вдигна юмрук, но Травърс го хвана за китката. Спътникът на Джейк скочи и избута Травърс настрана.
— А, демоните да го вземат дано — изруга Бентон. — Добре, имаш право, твоя е територията.
Извърна се настрана, а после с бърз и силен замах шибна с тоягата си Джейк точно под плаващото ребро.
— Обаче кой е казал, че е твоя територия, кьорчо с кьорчо! — Бентон го сграбчи за косата и изви главата му назад. Спря му въздуха, като натисна тоягата в гърлото му, и изръмжа: — Не забравяй кой върти нещата тук, момченце. Ти и шайчицата ти можете да се перчите и да свивате кесии само защото държа ченгетата по-далече от врата ви. Не съм предавал крадец вече от три седмици и щом трябва, ще изкарам от едно селско хлапе крадец. Но да не чувам повече за „ваша територия“ и „моя територия“. — Пусна Джейк и той залитна назад. — За по-засуканите неща целият Ландсенд е моя територия.
Лори изпълзя няколко крачки, обърна се и успя да се надигне, но преди да е направила и две крачки, четиримата я сграбчиха и започнаха да я налагат, крещяха и я дърпаха.
Тя рухна на колене и захлипа. Някой извади нож…
Това, че носеше рапирата на бедрото си, макар и да беше скрита под наметалото му, вдъхваше у Джими чувството, че е някак си по-висок — даже съвсем пораснал. Усещаше го в походката си, станала някак по-наперена — само да се изпречи на пътя му някой, ако смее! Разкърши все още тесничките си рамене и се ухили.