Намери я на другия ден на една пейка в центъра на парка, пребледняла и боязлива като стресната сърна. Моментално падна на коляно пред нея и взе ръката й в своите. Този път пръстите му бяха чисти и тъмният тен на кожата му бе в прелестен контраст с нейната белота.
— Говорих с вашия баща и той се съгласи да се венчаем — промълви той и сърцето му буквално подскочи до гърлото, докато чакаше да види реакцията й.
— Вие не ме познавате — отвърна тя тихо и без дъх. — Как е възможно изобщо да ме обичате?
Усмихнат, той целуна пръстите й.
— Достатъчно е да ви видя, за да ви обичам. Познавам ви по-добре, отколкото си мислите. Но вие не ме познавате, и това е моя вина.
Бернар сведе глава над дланта й и погали пръстите й с палеца си, замаян от чудото да се докосне до нея. После вдигна глава и я погледна.
— Наистина ви обичам, милейди. Обещавам, че ще бъда ваш добър и нежен съпруг. Моля ви да ме направите най-щастливия жив мъж, като ме удостоите с ръката си. Любовта ми ще събуди сърцето ви и ще разберете това, което знам аз: че не бих могъл да ви обичам толкова дълбоко, толкова страстно, без вие да ме обичате в не по-малка мяра. Ще бъдем щастливи, обещавам ви.
Тя го гледаше като в почуда, после затвори очи, затаи дъх и прехапа долната си устна. След миг въздъхна и наведе глава.
— Разбира се, че ще се омъжа за вас, милорд. Не бих могла да откажа такава чест.
Той посегна, повдигна брадичката й и изчака докато очите им се срещнат.
— Готова ли сте да се омъжите за мен драговолно? Защото ме обичате?
Една сълза потече по бледата й буза.
— Разбира се, че съм готова — промълви тя задавено. — Разбира се. — После скочи на крака и каза: — Простете, милорд. Твърде смутена съм, трябва да се съвзема.
След тези думи побягна и го остави озадачен от странното й женско поведение, ала възбуден и възрадван. Кръвта му кипеше от щастие. Тя го обичаше!
На следващата им среща Илейн настоя церемонията да се проведе колкото може по-бързо. Храбростта й бе отнела дъха му и кръвта му бе кипнала. За миг му беше трудно да мисли и този път я взе в прегръдката си, удивен и зарадван. Когато вдигна главата й и я погледна, имаше чувството, че ще се разтопи от зноя на страстта си. В този миг разбра, че е готова да му се отдаде без колебание. Потисна страстта си и прошепна:
— Не бих посегнал на честта ти. — Илейн примигна и го изгледа стъписано. — Но ще се венчаем колкото е възможно по-скоро.
Венчавката бе скромна, в катедралата на Рутия — Богинята на късмета — в двореца, свидетелите бяха повече приятели на Бернар, отколкото на Илейн.
— Няма нищо — лековато отвърна тя на въпроса му. — Тук е така. Аз продължавам по пътя си, те — също.
Той си помисли, че е уязвена от това, че са я изоставили, колкото и пренебрежително да гледаше на отсъствието им. Постара се да го компенсира с изключителното си внимание по време на малкото, но елегантно сватбено тържество. По-късно, след като останаха сами, й поднесе личния си сватбен дар — великолепно смарагдово колие.
— За да отива на очите ти — каза й.
Илейн беше замаяна и стоя цяла минута пред огледалото, без дума да каже. Докосна всяко камъче, после вдигна очи и срещна неговите в огледалото. Устните й леко се разтвориха и тя дръпна панделката, държаща нощницата й затворена. Помръдна рамене, тънката тъкан се смъкна в нозете й и тя се обърна, усмихна се и пристъпи към него, гола — само със смарагдите на шията.
Онази нощ, онази страстна, великолепна нощ, бе най-щастливата в живота му.
Изтерзан, старецът заплака в съня си и сълзите бликнаха изпод затворените клепачи. „Не!“, извика той в ума си, съзнаваше, че за сетен път е навестил и оставил зад себе си единствената най-хубава нощ, която бе познавал, и знаеше каква болка и страдание щяха да последват.
Пътят до дома бе толкова удобен, колкото бе възможно да го уреди, но Илейн не понесе добре пътуването. Облекчението му беше огромно, щом влязоха в залива на Ландсенд, защото бе започнал да се страхува за здравето й. Беше й зле почти през цялото пътуване и той бе решен да я заведе на лекар колкото може по-скоро.