Огледа стаята; на една маса до леглото имаше гарафа и чаша. Отиде до нея и подуши. Вино. Рип сбърчи носле — не обичаше вино, освен силно разредено. Но беше толкова жаден, че му беше все едно. Сипа си два пръста и го изгълта.
Очите му се ококориха. Беше хубаво! Топлината се разля през устата му, надолу по гърлото и чак до стомаха. Оттам се плъзна бързо по цялото му тяло и го стопли. Погледна колебливо Нийса и реши, че няма да й навреди, ако пийне малко. Несъмнено беше не по-малко жадна от него.
— Хайде да хапнем — каза той, взе гарафата и чашата и седна насред стаята.
Манди облиза устни, после кимна и извади хляба и сиренето от калъфа на възглавницата. Нийса задъвка толкова съсредоточено, че Рип само дето не се разсмя.
— Не можем да ядем тука! — каза Кей. Едва сдържаше шепота си. — Там има умряла. Ще умрем и ние!
Манди изсумтя, взе комата от ръцете на Нийса и си отчупи едно парче.
— Няма да умрем! Това е най-глупавото нещо, което съм чувала. Човек винаги яде, когато някой умре. Дядо умря и всички ядохме сладкиши. Даже мама, нищо, че плачеше.
— Пийни — каза Рип и поднесе чашата с вино на Кей.
Той се дръпна, лицето му се разкриви от погнуса.
— Няма да го пия това! Сигурно е отровно.
— Не е отровно. Нали пих. Приличам ли ти на отровен?
— Освен това кой ще държи отрова на нощната си маса? — каза Манди и предложи на Кей парче хляб и бучка сирене.
— Аз ще пийна малко! — каза Нийса и посегна за чашата.
Рип й я даде. След три глътки Манди я спря:
— Само още една глътка. Остава и да ни заспиш.
Риц кимна. Като всяко селско момче, беше виждал какво прави многото вино на баща му и другите мъже по празници и знаеше, че за едно малко момиченце няма да трябва много, за да се напие съвсем.
Нийса понечи да замрънка, но Рип дръпна чашата от ръката й и тя запази възраженията за себе си. Кей посегна засрамено към чашата, но Манди го спря:
— Изчакай си реда! — И я надигна.
Кей се усмихна сърдито и се отдръпна. Отиде до прозореца и погледна навън.
— Не можем ли да слезем оттук, ако навържем чаршафите?
Рип също погледна през прозореца. До каменния двор долу имаше поне четирийсет стъпки. Само изгледа Кей и се върна при другите.
Кей се обърна нацупен от прозореца, седна на пода и задъвка хляба си. След малко захлипа, после съвсем се разплака. Беше тъжно и неприятно — лицето му беше почервеняло, от широко отворената му уста падаха полусдъвкани късчета хляб.
Рип и Манди се спогледаха неловко, не знаеха какво да направят. Кей плачеше — Кей, който щеше да се разсмее злорадо, ако някой от тях се разревеше. Нийса го погледа малко, стана, отиде до него и го потупа по рамото.
— Не плачи.
След малко Кей вдигна очи към Рип, по лицето му се стичаха сълзи.
— Съжалявам — изхлипа по-голямото момче. — Съжалявам. Но толкова ме е страх… — Наведе глава, отпусна я върху рамото на Нийса и заплака отново.
Нийса се намръщи и се пипна по косата.
— Ще ми я намокриш.
— Извинявай. — Кей подсмръкна, вдигна глава и спря да плаче.
— Всички ни е страх — увери го Рип. — Не ми харесва, че го казвам, но и мене ме е страх.
— Но какво ще правим? — попита Кей. За малко отново да се разреве. Посочи вътрешната врата. — Там има умряла жена. — После посочи външната. — А в коридора има призрак. През прозореца не можем да излезем. Какво ще правим?
Манди тикна чашата в ръцете му, преди отново да е избухнал в плач.
— Я пий! — каза му свирепо.
Кей я послуша и виното май помогна.
Рип се вторачи намръщено в отсрещната стена. Беше украсена с резба — растение в огромна саксия. Беше направено много изкусно, с всяка заврънкулка — не чак красиво, но добре. Докато гледаше, му се стори, че в тази стена нещо не е както трябва. По начина, по който се издаваше напред в стаята, като че ли в нея трябваше да има килер, но нямаше. Всъщност като си помисли, стената в коридора беше права и гладка. Защо тогава тази вътрешната беше така издадена? „Възможно ли е да е някакъв таен проход, като онзи, през който крал Актер избягал от злия си чичо?“, помисли той.
Изведнъж Нийса каза:
— Да!
Стана, тръгна точно натам, накъдето гледаше Рип, спря пред стената и като хипнотизирана започна да натиска в центъра на всяко плодче и цвят и да опипва всяка извивка на всяка клонка, сякаш търсеше нещо, което ще поддаде под пръстите й.
Рип не беше съвсем сигурен какво е таен проход, нито как действа, когато Емет му беше разказал историята, но пък тогава не беше виждал истински замък. Толкова големи бяха. Възможно ли беше сега наистина да гледа към вратата на таен проход?