Сара поклати глава.
— Означава „чаена лъжичка“ — обясни Хьоберг. — Ще ти покажа коя е. Мая ще разточи тестото и ще го нареже на квадратчета, а после двете ще го намажете с тапенадата, когато стане. Ясно ли е?
— Ясно — отвърнаха двете момичета в хор.
— Симон ще приготви салата със сьомга, но понеже рецептата е в същото списание, ще се изчаквате. Ще се справите сами, нали?
— Разбира се — увери го Симон. — Но пише, че сьомгата се маринова три часа, значи явно няма да я ядем днес.
— Ха-ха — злорадо се засмя Хьоберг. — Вече я мариновах. Погрижи се за всичко останало, а рибата ще сложим последна. Аз ще обеля картофите за калкана и ще настържа хряна.
— Не обичам хрян — нацупи се Мая.
— Знам. Малко е остър, но ще има грах с масло, така че ще се нахраниш. Да действаме.
— Чакай! — спря го Мая. — Трябва ни и бира за готвенето.
— Разбира се. Съвсем забравих. Донеси я от балкона. Симон, помогни й да отвори вратата.
Приготовлението на вечерята течеше с пълна пара. За всички участници това беше върхов момент от седмицата. Хьоберг си сложи престилка и си напомни да купи на всяко от децата подходящ размер кухненска престилка като коледен подарък. Мая донесе три соди и една бира на няколко тура, а Симон ги отвори с опитна ръка. Хьоберг изсипа картофите в мивката и се приготви да ги бели. Всяко дете съсредоточено изпълняваше задачата си и той се запита какво ли е настроението на децата на семейство Ванерберг този съботен следобед. Горките същества, въздъхна. Привидно фасадата на Ханс Ванерберг изглеждаше безупречна, но все някъде трябваше да има някаква пукнатина.
Разследването си стоеше в задънена улица и до края на седмицата нищо ново не се появи. Ингрид Олсон никога не бе възнамерявала да продава къщата си, затова не бе говорила нито с Ванерберг, нито с друг брокер. Вярно, Пия Ванерберг беше сигурна, че съпругът й е отишъл на среща с продавач, но можеше ли да й се вярва? Ами ако не го е разбрала правилно или е чула погрешно? Или той да не се е изразил правилно. Освен ако убийството не е било добре обмислено и планирано. Това означава някой да е определил среща на Ванерберг в къщата на Ингрид Олсон евентуално с цел убийство. В такъв случай каква връзка има между този човек и Олсон? Не, увличаше се. Жертвата — с безупречно минало и стабилни финанси — нямаше неизплатени дългове, фирмата му не бе извършила необичайни трансакции, а той не фигурираше в регистрите на престъпленията. Не откриха данни да е поддържал незаконна връзка, нямаше врагове, нямаше и съмнителни контакти.
От друга страна, купувачът на „Акербарсвеаган“ 13 твърдеше, че не са се уговорили да се видят специално в онзи понеделник, а Ванерберг бил казал, че ще се отбие, „когато е в квартала“. Най-вероятно е решил да мине същата вечер, за да отметне задачата, но в такъв случай защо първо не е звъннал? Бил си е вкъщи, в края на краищата, и дали се е налагало да извърви разстоянието до там. И ако Ванерберг е отивал на номер 13, що за лунатик се бе вмъкнал на номер 31? Или някой го е проследил и се е възползвал от възможността да го убие в празната къща, но в такъв случай как е влязъл Ванерберг? Да не би старата дама да е забравила да заключи вратата? Едва ли. Мистерията наистина беше голяма.
Единственото по-необичайно около Ванерберг беше липсата на баща и майката стриптийзьорка, но за такива неща човек не носи отговорност. След като Петра Уестман се сдоби с личния бележник на Ванерберг, разследващата група установи действията му през последните няколко седмици, но не намери нищо интересно. В компютъра му в „Недвижими имоти ВМ“ също не се появи следа, заслужаваща внимание. Нямаше нищо лично и в домашния, имейлите се ограничаваха до няколко на седмица; не откриха нищо относно евентуална среща с тайнствен продавач на „Акербарсвеаган“ 31, а нередностите при Йорма Молин се свеждаха до няколко глоби за превишена скорост.
Що се отнася до Ингрид Олсон, Санден докладва, че Маргит Олофсон добавила лаконично едно: била човек, който рядко се усмихва. Била я съжалила, защото е стара, болна и преди всичко — самотна, а и се беше обърнала към нея за помощ. Според Олофсон Олсон се отнесла много безразлично към убийството — факт донякъде изненадващ; но безразличието не е престъпление.
От къщата не беше откраднато нищо. Кутията с бижутата — единствените ценности на Ингрид Олсон — се оказа недокосната. Из останалата част на къщата лаборантите, начело с Габриела Хансен, не откриха други следи освен от собственичката; чуждо присъствие установиха само в кухнята, коридора и всекидневната. Тук-там идентифицираха пръстови отпечатъци от Маргит Олофсон. Пръстови отпечатъци от Ванерберг имаше в кухнята и върху дръжката на външната врата, което навеждаше на мисълта, че сам е отворил вратата и е влязъл, ако е било отключено. Пръстовите отпечатъци върху кухненския стол, предполагаемото оръжие на убийството, не се срещаха никъде другаде из къщата, а наличните не успяха да идентифицират.