— Искам да пробвам нещо на теб, Кони — сподели Оса. — Преподавателката по психология в училището ни направи тест в учителската стая.
Оса преподаваше необикновена комбинация — математика и физическо, в гимназията „Франс Шартау“.
— Тест по етика е — обясни тя. — Като начало ще ти разкажа една история. После ще подредиш всички участници в историята според държанието им съгласно твоята етическа преценка. Ясни ли са условията?
— Да — отвърна Хьоберг доста ентусиазирано.
Обожаваше игрите, загадките, тестовете и всякакви такива неща.
— Стина живее в къщурка от едната страна на реката. На другия бряг живее Пер. Двамата са влюбени. Проблемът е, че мостът над реката се е сринал, а реката е пълна с крокодили и затова не може да се преплува. От копнеж по Пер сърцето на Стина ще се пръсне. Затова отива при съседа си Свен и му иска лодката назаем. Той се засмива: ще й я даде, но ако тя преспи с него.
Хьоберг се ухили, а Оса продължи:
— Стина е отчаяна и отива при другия си съсед — Ивар. Той е най-силният и най-авторитетният човек в селото. Всички го уважават и правят каквото им каже. Разказва му за безизходицата си и го моли да накара Свен да прояви разум, но той й отвръща, че това не го интересува: нека Свен се възползва от ситуацията както намери за добре, той, Ивар, няма да се намесва. Стина, напълно отчаяна, решава, че Пер, който я обича неимоверно, положително ще я разбере и ще й прости. Отива при Свен, преспива с него, получава лодката и стига до другия бряг на реката. Там тя не спестява на любимия си болезнената истина: разказва му какво ужасно нещо е трябвало да направи и го моли за прошка. Пер побеснява, изгонва Стина и дава ясно да се разбере, че вече никога не иска да я види. Тогава Стина отива при съседа на Пер — Густав, човек, комуто може да се разчита — и изплаква цялата си болка. Той я утешава и после — силно ядосан от поведението на Пер — го фраска в лицето.
Хьоберг се засмя и поклати глава.
— А сега — повтори Оса — степенувай тези хора съобразно етиката им. Не според закона, запомни. Едно е най-високо, пет — най-ниско.
— Ами онази въртиопашка Стина… — подхвана Хьоберг ухилен.
— Кони, дръж се сериозно — прекъсна го Оса.
— Добре де. Трябва да помисля малко.
— Аз вече съм решила — призна Оса. — Любопитна съм дали мислим еднакво. После ще го обсъдим.
Обожаваше начина й да планира какъв разговор ще се води; обожаваше ентусиазма й, с който заразяваше и другите. С две думи — обичаше Оса; много обичаше Оса. Но едва ли ще съм много доволен, ако преспи със Санден, за да ме види, помисли си Хьоберг.
— Значи имаме Стина — честна и с добро сърце, но малко тъповата — обобщи той. — Живее за момента, без да се замисля за последствията от постъпките си. Имаме Пер — себичен и непрощаващ. Густав е добросърдечен, състрадателен и отстоява мнението си, но прибягва до употребата на юмруците си и си позволява да е съдник на другите. Свен не е готов да помага, държи се презрително, на него не може да се разчита, не е състрадателен и се възползва от нещастията на другите. Ивар е безразличен и също не е състрадателен. Бих казал, че Пер е най-етичен. Следват го Стина, Ивар, Густав и Свен е на последно място.
— Наистина ли смяташ, че Ивар е по-добър от Густав?! — възкликна Оса. — С лекота можеше да каже на Свен как да постъпи и да разреши проблема на Стина.
— Да, предполагам, че Густав е най-етичният от групата, но същевременно той единствен извършва престъпление. Не можеш да нападаш хората за щяло и нещяло, когато ти хрумне. А и безразличието не е престъпление — добави Хьоберг и изведнъж изпита чувството за нещо, с което вече се е сблъсквал.
— Но защо поставяш Пер пред Стина? Нали Стина не е лоша?
— Пер не е одобрил постъпката на Стина и е скъсал с нея. Негово право е да го направи. Стина е постъпила глупаво според мен.
— Но го е направила за добра кауза. Прав си обаче по принцип. И ти не би постъпил така. По отношение на добротата мисля, че Густав е на първо място. Обичам хората, които се застъпват за онова, което мислят, и дейно участват в събитията около себе си. Ивар е същински задник. Съгласна съм, че Свен е най-лошият, но Ивар е почти толкова лош, колкото него. На Стина давам две, а на Пер — три.
Раздигнаха масата и Оса отиде при децата. Наближаваше време да си лягат. Хьоберг дооправи кухнята. Продължаваше да разсъждава относно безразличието. Определено не е престъпление. Никой не може да се ангажира с всички проблеми на човечеството. Избираш определени хора, войни, природни бедствия, на които държиш повече, отколкото на другите. Но някои индивиди не избират нищо. Безспорно да се живее така е по-лесно. Тогава му хрумна, че безразличието всъщност е смъртен грях; някакъв философ го бе определил като едно от най-големите престъпления, извършвани от човека. Разрови паметта си за другите смъртни грехове. Лакомията, похотта, гордостта, гневът, алчността, завистта. От правна гледна точка Густав бе единственият извършил престъпление, но според средновековното разбиране за морал Ивар бе виновен заради безразличието си, Густав — заради гнева си, Стина — заради разврата, Свен — заради алчност и разврат, а Пер може би заради гняв или гордост. Всичките бяха от едно тесто.