— Класическата причина: забременях.
— И той пое своята отговорност?
Отново последва мълчание, преди да отговори:
— Привидно. В действителност почти не се виждахме. Премести се в Лунд, а после замина за чужбина за няколко години.
— И когато се върна, поиска развод?
— Да. Без дори да се видим. Не съм го виждала лично от 1975 година.
В тона на Мона Фриберг нямаше горчивина. Даваше кратки, но точни отговори. Независимо от това Петра долавяше известна двусмисленост. В думите на бившата съпруга не прозираше слабост към Фрик, а същевременно тя държеше висок гард. Докато разговаряха, Петра не можа да определи какво е, но после прецени, че Мона Фриберг спестява част от истината за Педер Фрик.
— Плаща ли издръжка за детето? — попита Петра, макар да подозираше отговора.
— Не, и никога не съм искала. Финансовото ми състояние е добро.
— Но това вероятно обяснява и наличието на основателни причини, за да не желаете да имате нищо общо с Педер Фрик — обърна й внимание Петра.
— Предпочитам да съм независима — отвърна Мона Фриберг с напълно овладян тон, който всъщност потвърждаваше предположението.
— Имате ли представа къде може да е бил по време на отсъствието му между 1975 и 1980? — поинтересува се Петра.
— Не.
— Що за човек е той?
— Интелигентен и целеустремен. Себичен. Екстровертен.
Сред положителните оценки се бе прокраднала и една отрицателна. Цитираше факти и привидно звучеше напълно обективна. Но какво всъщност казваше? Каза „екстровертен“, а не „общителен“. А „целеустремен“ носеше ли положителен знак? Не. Особено след като веднага последва „себичен“. Петра нямаше време да завърши разсъжденията си.
— И се интересуваше от войната — прибави Мона Фриберг. — Изключително много се интересуваше от войната. Трябва да се връщам на работа.
С това разговорът приключи.
Сряда вечерта
В групата, ангажирана с разследването, цареше минорно настроение. Мина и сряда, а не се появи нищо ново, което да ги поведе напред. Съпоставиха пръстовите отпечатъци по стола в кухнята на Ингрид Олсон с всички налични „мостри“ на регистрирани престъпници, но не откриха сходство. Нищо ново не произтече и от повторния разпит на семейство Ванерберг и бизнес партньора.
Медицинският доклад на съдебния лекар Сетерстрьом не предостави информация, улесняваща разплитането на случая. Смъртта бе настъпила в понеделник между четири следобед и осем вечерта. Такова беше и първоначалното предположение. Причината за смъртта също се оказа очаквана: мозъчни кръвоизливи, причинени от силни удари с тъп предмет по главата и в частност — по лицето.
От разпитите в района на местопрестъплението събраха следната информация: Ленарт Йосефсон, собственик на къщата срещу Олсон, видял двама мъже да минават край прозореца му през кратък интервал около часа на убийството. Заради тъмнината се затрудняваше да даде описание, но и не изключваше Ванерберг да е бил един от тях. През лятната ваканция обрали гараж на близката улица. Полска художничка, продаваща картините си, посетила няколко домакинства в района през ноември. На няколко пъти възрастна двойка забелязала по „Акербарсвеаган“ да минава непозната жена, но тя „приличала на шведка“. На съседи им направил впечатление мъж, който тичал за здраве в светлосин анцуг. Оказа се, че живее на „Олвонбакен“, пресечка на „Акербарсвеаган“. В събота преди убийството велосипедист между трийсетте и четирийсетте, видимо пиян, лъкатушел по околните улици. И последно: двайсетгодишен младеж със съмнителен вид посетил девет семейства в района, предлагайки им тоалетна хартия с логото на местния тенис клуб. Трима души от непосредствена близост бяха станали свидетели как линейка откарва Ингрид Олсон, след като си бе счупила бедрото.
Разследващата група работеше по няколко версии, но според доминиращата хипотеза Ханс Ванерберг бе възнамерявал да посети новодомците на „Акер–барсвеаган“ 13; в понеделник вечерта е излязъл от дома си, но по погрешка се е озовал на номер 31, където е налетял на убиеца си, който го е проследил до там по неизвестни до този момент причини.
Прокурорът, дългокракият Хадар Розен, започваше да става нетърпелив и предложи да проверят дали има подобни случаи в Стокхолм или някъде другаде. Ейнар Ериксон вече го беше направил — никъде не откри аналогични случаи било като метод на убийството, било като оръжие на престъплението. Повечето убийства бяха резултат или на семейни разправии, или на пиянство.