Замисли се за последните си дни в Катринехолм и за работата си в магазина за дрехи. Собствениците — възрастна двойка — го смятаха за недоразвит и вероятно имаха основание, защото не бе завършил дори началното си образование. През цялото време се отнасяха с огромно подозрение към него. Не смееха да го оставят сам, а един от тях непрекъснато гледаше касовия апарат, щом Томас се завъртеше близо до него. В крайна сметка, вместо да научи нещо в процеса на работа, той непрекъснато се опитваше да се отърве от навъсените им дебнещи погледи.
Близкото съседство с прогимназията не улесняваше живота му. Бившите му съученици наминаваха най-често през обедната почивка с единствената цел да му се подиграват и присмиват. Главната тема на задявките им беше неговият предполагаем хомосексуализъм. Сега неочаквано си спомни епизод от онова време; случка отпреди трийсетина години.
Вярно, не го засягаше лично; отнасяше се до брат по съдба — Сьорен от съседния клас. Знаеше как се е развило действието. Сьорен заминал заедно с останалите от футболния отбор на тренировъчен лагер във Финландия. На връщане, на ферибота, явно се били напили здраво. Ласе Голаре, известен със своята агресивност, бил безпаметно пиян и не разбрал как презираният от всички Сьорен го отвел в тоалетната. Там Сьорен направил „свирка“ на горкия опиянен Ласе Голаре, след което Ласе Голаре излязъл от тоалетната и разказал на всичките си съотборници на какво ужасно преживяване е бил подложен. И момчетата, и треньорът се възмутили, Сьорен бил изритан от отбора, а Ласе Голаре, който нямал ни най-малки хомосексуални наклонности, бил приветстван като герой с неопетнена чест.
Томас се усмихна при мисълта за извършеното насилие, докато поглъщаше последния залък от пая с кървавица, прокарвайки го с чаша мляко. Посегна към непрочетения още таблоид и отвори на страницата с новини от Швеция.
Насреща си видя очите на Лизе-Лот и за пръв път му се стори, че тя му се усмихва дружелюбно. После си даде сметка за действителността и сърцето му заби лудо. Изведнъж изпита необичайно силна жажда, но нямаше сили да стане да си налее нещо. Прочете внимателно статията два пъти, после с рязко движение измъкна вестниците от миналата седмица, все още натрупани на купчина пред него. В неделния вестник намери хрониката за убитата проститутка в Скархолмен. След като прочете и нея няколко пъти, остана седнал, с изправен гръб и длани, опрени на коленете. Гледаше невиждащо пред себе си.
— Какво направих? — прошепна той. — И какво ще правя сега?
Четвъртък сутринта
Хадар Розен съобщи, че не възнамерява да присъства на поредната среща на разследващата група в четвъртък. Всички други се явиха, с изключение на Уестман. Заради многото й положителни качества Хьоберг бе склонен донякъде да прощава навика й да закъснява. Макар и млада, тя нямаше никакъв проблем да ръководи по-възрастните колеги. Преобладаващото мъжко присъствие в колектива нито я притесняваше, нито я възпираше да проявява изобретателност и инициативност. Освен това за него не беше тайна, че тя работи до късно вечер и никога не оставя недовършена задача. Знаеше, естествено, че и предишната вечер е работила до късно.
Пет чаши кафе стояха върху заседателната маса сякаш чакаха срещата да започне и да бъдат пресушени. Ейнар Ериксон, все си поглеждаше часовника, а после отместваше поглед към вратата. Сан ден разсеяно барабанеше с пръсти по масата и зяпаше към плакат в рамка, на който момиче се люлееше на люлка. В един момент вратата се отвори със замах и Уестман връхлетя с чаша чай в ръка. Той й се усмихна саркастично, но тя му се ухили невъзмутимо, издърпа стол и седна. Ериксон въздъхна шумно.
— Добре — започна Хьоберг, — някой има ли да докладва нещо ново?
Всички поклатиха глава с изключение на Хамад.
— Идентифицирах „съмнителния продавач на тоалетна хартия“. За жалост не се оказа съмнителен. Обиколих тенис клубовете в района и накрая попаднах на следа. На осемнайсет е, казва се Йоаким Левандер и играе в тенис клуб „Еншеде“. Вярно е, че е обикалял района известно време и се е опитвал да продава тоалетна хартия с логото на клуба. Нямал особен късмет. Търговията по телефона вървяла далеч по-добре. Единственото „съмнително“ около него е козята му брадичка и обицата на ухото.