— Значи ще търсим връзка между Ванерберг и Олсон — обобщи Санден.
— Да, редно е — съгласи се Хьоберг. — Следващите няколко дни ще се посветим на издирването на човек, свързан по някакъв начин и с Ханс Ванерберг, и с Ингрид Олсон.
— Може да се каже, че такъв човек е купувачът от номер 13 — обади се Уестман. — Почти съсед е на Ингрид Олсон и е купил къщата чрез агенцията за недвижими имоти на Ванерберг.
— Да, защо не? — подкрепи я Хьоберг. — Дори никога да не е срещал или говорил с Ванерберг, има връзка, макар и слаба. Предлагам ти, Петра, да обходиш съседите. Особено, които живеят достатъчно близко, за да забележат, че Олсон отсъства. Разпитай ги подробно. Покажи им снимки на Ванерберг — и като жив, и като мъртъв — и обърни внимание как реагират. Това важи и за останалите. Ейнар, ти провери пощальона, разносвача на вестници, сметосъбирачите. Провери и миналото на Ингрид Олсон. Санден, говори с болничния персонал и парамедиците. Впрочем знаеш ли къде е отседнала Ингрид Олсон в момента?
— Временно живее у Маргит Олофсон.
— Горката жена — въздъхна Хьоберг. — И без това е достатъчно заета като медицинска сестра. Ингрид Олсон кога може да се върне вкъщи? — обърна се той към Хамад.
— За по-сигурно искахме да останем в къщата до неделя. По принцип сме приключили, но никога не се знае…
— Добре. Смятам да отида там днес и отново да я огледам. Този път ще търся и връзка между Ингрид Олсон и Ванерберг. Джамал, ти вече си го правил, затова ще дойдеш с мен. Нещо друго?
— Да — обади си Уестман колебливо, докато въртеше чашата чай пред себе си. — Ако Ванерберг си е уговорил среща с убиеца на „Акербарсвеаган“ 31, както пише в календара, не е ли вероятно така нареченият продавач да звънне в офиса, за да разбере какво е станало? Не е ли редно да проверим всичките му входящи разговори през седмиците, когато Ингрид Олсон е била в болницата? И за да сме изчерпателни — нека проверим и домашния, и мобилния му телефон.
— Разбира се — съгласи се Хьоберг. — Ще се захванеш ли, Петра, или ще ти дойде в повече?
— Нямам нищо против — прие, без да се колебае, Уестман.
— Чудесно. — Хьоберг допи последните капки кафе. — Тогава да се хващаме на работа.
— Чакай — спря го Санден. — А събирането за Коледа в събота?
— Разбира се. Съвсем забравих. Направи ли резервация? — обърна се той към Хамад.
— Да. За седем вечерта в кафене „Бейрут“ на улица „Енгелбрекст“.
— Кафене „Бейрут“ ли? — изненада се Санден. — Какво сервират там? Ледени бомби и гранати ли? Звучи чудесно.
Уестман погледна Хамад. Както обикновено всички се засмяха на шегата на Санден, включително и Хамад.
— Страхотно — обади се и Уестман. — Обичам ливанска храна.
— Само дето арабите избягват да ядат шунка — въздъхна Санден. — Готови са да ядат агнешки бели бъбреци, но не и свинско.
Насилието, на което Петра Уестман бе подложена през уикенда, се бе превърнало в разказ. Вярно, сподели го само с един човек, но в съзнанието си повтаряше отново и отново последователността на събитията. От случилото се изпитваше предимно срам; срам, че се е събудила в легло в непозната къща, без да знае с кого е прекарала нощта. Колкото и странно да изглеждаше, не се чувстваше изнасилена, защото нямаше спомен какво е станало, но искаше да се отърве от чувството за срам; на всяка цена.
Докато работеше и се занимаваше с нещо, нямаше проблем, но опиташе ли се да заспи, се въртеше и мяташе часове наред, а срамните спомени се преповтаряха в съзнанието й един след друг. Гола и замаяна между чаршафите от египетски памук или пред огледалото в банята в луксозната вила в „Мелархойден“; или как залита с новите ботуши на излизане от бара в хотел „Кларион“.
А и не успяваше да се отърси от съмнението. Наистина ли беше изнасилена? Не и в традиционния смисъл. Ако беше нападната и изнасилена, нямаше да има никакво съмнение; възможно бе то да остави още по-дълбоки отпечатъци; или да я остави с наранявания, зарази и Бог знае още какво. Но тогава нямаше да има никакво съмнение; и това ужасно чувство за срам.
Именно по тази причина не смяташе да се отказва от започнатото. Беше твърдо решена да постави привидно приятния и сговорчив възрастен лекар зад решетките; с целия му чар и остроумие. Нещо й подсказваше, че Мона Фриберг не би имала нищо против.