— Потърси я — настоя Хьоберг. — Аз ще прегледам другите купчини да видя дали има още такива снимки.
— Възможно ли е да е била учителка? — запита се Хамад на глас.
— Децата са малки — посочи Хьоберг. — Най-много пет-шестгодишни. По-скоро е била възпитател на предучилищни групи или помощничка в детска градина. По онова време повечето шведки са били домакини и сами са се грижили за децата, но някои са ходили в предучилищни занимални по няколко часа на ден.
— Може Ингрид Олсон да е предучилищната възпитателна на Ханс Ванерберг. Тогава имаме връзка между двамата! — зарадва се Хамад.
— Снимката е от много отдавна — пресметна Хьоберг, — но е точно брънката, която търсим, сигурен съм.
Хамад започна да изпразва плик след плик от онези, чието съдържание вече беше прегледал. В това време Хьоберг бързо разгледа останалите купчини. В дванайсет и десет редът в стаята бе възстановен, а фотографиите — върнати по полиците. Напуснаха къщата и излязоха в мразовитата зимна нощ. В плик в джоба си Хьоберг носеше три снимки, правени в предучилищната занималия „Горски хълм“ с децата от годините 1967/68, 1968/69 и 1969/70. Може би някъде, на една от тези снимки, беше малкото момче, което сега — като възрастен — лежеше в моргата на болницата „Худине“ и чакаше погребението си след бруталното му убийство със стол в кухнята на Ингрид Олсон.
Петък сутринта
Независимо че не си легна преди един, Хьоберг се появи в петък точно в седем сутринта в тенис залата преоблечен и готов за мача. Санден вече беше там.
— Добър ден, главен инспекторе — не се въздържа да подхвърли той, макар че самият едва ли беше там повече от пет минути.
— Слушай, работих до полунощ, докато ти си се тъпкал с пица пред телевизора.
Санден, почти връстник на Хьоберг, имаше значително по-големи затруднения от него да поддържа теглото си. Това обаче не го тревожеше особено. Беше бонвиван, ядеше каквото си иска и никога не се притесняваше за нищо. Винаги бе готов да се шегува и дори някои да го намираха за шумен, в компанията на Йенс Санден никога не беше скучно. Запознаха се в полицейската академия; макар и доста различни, винаги се подкрепяха и обичаха да са заедно. Между тях никога не бе имало съперничество — важна предпоставка за дългото им и близко приятелство.
— Как мина? — поинтересува се Санден, пращайки топката над мрежата.
Хьоберг върна топката с форхенд и я прати право в краката на Санден.
— После ще го обсъдим — отсече той. — След сета.
Известно време прехвърляха топката, за да загреят, после преминаха към същинската игра. Някъде към осем се появиха четирите възрастни дами, които обикновено играеха след тях, и седнаха на пейката до корта. По това време резултатът вече беше 6:3 и 4:1 в полза на Хьоберг. Отидоха при дамите, размениха любезности и се настаниха на пейката — хем да избършат потта от лицата си, хем да погледат как жените по двойки умело прехвърлят топката над мрежата. Двамата полицаи имаха навика да ги наблюдават известно време, докато си поемат дъх. Лесно се виждаше, че никой от тях не би имал шанс срещу някоя от жените, но понякога се питаха дали да не ги предизвикат да играят по двойки просто ей така, за забавата.
Между другото Хьоберг позлорадства относно трагичния бекхенд на Санден, а той пък не пропусна да му напомни колко пъти е падал от него. Накрая смениха темата.
— Как са децата? — попита Хьоберг.
— Добре. На Джесика науката не й се опъва.
Джесика, двайсетгодишна, следваше електроинженерство. По-голямата й сестра, Джени — на двайсет и три — имаше известни затруднения при запаметяването. Санден беше безгрижна душа, но единствената му тревога в живота беше свързана с Джени. Винаги повтаряше, че щеше да му е по-лесно, ако тя има сериозно отклонение. Сега заобикалящата я среда всъщност поставяше пред нея по-големи изисквания, отколкото беше разумно.
— А Джени?
— Почти не ми се говори за това. Онзи хлапак, който тича след нея, й е предложил да се нанесе при него.
— Леле. Момчето не е ли добро?
— Не го харесвам.
— Но тя го обича.
— Обича го, защото проявява интерес към нея. Не ме изненадва. Но той иска само едно, сигурен съм. Ще си имам неприятности.
— И той ли има увреждане?
— Притежава онова, което се нарича „нормална интелигентност“. Затова се притеснявам толкова. Иначе двамата щяха да са лика-прилика. Но той ще се възползва от нея, а тя ще прави каквото й каже. Джени просто е прекалено добра и мила.