— Ще се свържа с Ингрид Олсон веднага след като приключим — реши Хьоберг.
— Междувременно аз ще говоря с Пия Ванерберг за разписката от зъболекаря.
— По-добре Петра да го направи. Вече е разговаряла с нея. Няма защо да се включват нови хора. Ти по-скоро облекчи задачата на Петра с разпита на съседите на Ингрид Олсон. Да отидем при нея.
Хьоберг се изправи и взе чашата с кафе, но остави бисквитите. Заедно отидоха в стаята на Уестман. Вратата беше открехната. Когато влязоха, тя пишеше. Вдигна поглед и ги поздрави усмихната. Хьоберг се настани на стол за посетители, а Хамад се подпря на ъгъла на бюрото й.
— Искам да ми помогнеш с нещо — подхвана Хьоберг.
— Да чуя — отвърна Уестман ентусиазирано както винаги.
— Както ти е известно, вчера огледахме отново къщата на Ингрид Олсон.
Уестман кимна, слушайки го внимателно.
— Там, сред другите неща, намерихме разписка от посещение при зъболекар в Дален. Ето я. — Хьоберг постави фиша пред нея. — Това е мястото където работи Пия Ванерберг. Би ли се свързала с нея, за да провериш дали тя не познава Ингрид Олсон? Отбий се и при другите зъботехници и виж дали няма да откриеш нещо интересно за нея от колегите й. Погледни също медицинския картон на Олсон и така нататък. Трябва ни и снимка на Ханс като малък. Ще се справиш ли?
— Никакъв проблем — отвърна Уестман. — Но ще се наложи временно да преустановя разпитите на съседите и проверката на телефонните обаждания.
— Джамал ще ти помогне със съседите. Само му кажи докъде си стигнала.
— Говорих с онези, които открих вчера следобед. Всички реагираха нормално на снимките и никой не каза нищо ново. Все едно Ингрид Олсон е анонимна в квартала. Досега не срещнах човек, разменил и една дума с нея.
— А какво стана с телефонната централа? — поинтересува се Хьоберг.
— Очаквам да ми пратят по факса извадка от всички получени от Ванерберг разговори на домашния, служебния и мобилния телефон. Ще ми звъннат, когато пратят факса, но ще помоля Лотен да прехвърли обаждането при теб.
— Направи го, ако обичаш.
Хьоберг излезе от стаята й и реши да провери какво става при Ейнар Ериксон. Не го завари на работното му място, което прие за добър знак. Флегматичният и вечно кисел Ериксон явно изпълняваше възложените му задачи. Сети се, че докато играха тенис сутринта, погълнат от своите открития, забрави да пита Санден докъде е стигнал в разследването. По тази причина почука на неговата врата. Не получи отговор и натисна бравата, но вратата се оказа заключена. Не му оставаше друго, освен да се върне в своя кабинет и да се захване със своите задачи.
Изяде двете бисквити с остатъка от кафето и бутна чашата настрана. Взе телефона и пак набра номера на Гюн Ванерберг, но отново не получи отговор. Набра домашния номер на Маргит Олофсон, ала и там никой не му отговори. След като разговаря с четирима души в службата й и пак не получи никаква информация къде е, прецени за разумно да отиде лично. Помоли Лотен да поема неговите разговори и тези на Уестман и да остави факса, когато пристигне от телефонната компания, върху бюрото му. Взе асансьора до гаража и се качи в колата си.
При влизането си във фоайето на болницата Хьоберг най-напред видя Санден. Пиеше кафе, ядеше поничка и четеше вестник на маса в кафенето. Наруга се как не се е сетил, че колегата му вече може да е тук, и да си спести разкарването с колата. Санден го погледна изненадан.
— Ей, защо идваш? Болен ли си?
— Съвсем забравих, че ти си тук — призна Хьоберг, настанявайки се на масата. — Опитвам се да открия Маргит Олофсон и по-конкретно Ингрид Олсон, но не успях да получа конкретен отговор по телефона. Никой не отговаря и на домашния й телефон, затова реших да дойда лично. Знаеш ли къде се крие?
— Кой?
— Маргит Олофсон. Или Ингрид Олсон.
— За коя от двете питаш?
— Престани да си играеш игрички. Която и да е от двете.
— Не, не знам.
— Кажи го направо, шегобиецо. Значи не си виждал Олофсон днес?
— Не съм.
— Тогава ми предстои да отгатна къде е отишла. При теб как върви?
— Нищо ново под слънцето. Не попаднах на човек, който да познава Ванерберг. Мнозина разпознаха Олсон, но никой не знае нищо за нея.
— Успя ли вече да говориш с парамедиците? — осведоми се Хьоберг.