— Разбира се. Онези, които са я докарали, се сетиха за нея, но никой не прояви видима реакция при вида на размазаното лице на Ванерберг. Сигурно са се сблъсквали и с по-лоши гледки.
— Докога ще стоиш тук? Как смяташ?
— Предполагам — до края на деня. Персоналът непрекъснато се отбива насам и ми се ще да разпитам възможно най-много хора, преди да си тръгна.
— Ще правиш ли нещо специално през уикенда?
— Тъстът и тъщата ще идват. Не мога да си представя нищо по-лошо — отвърна Санден с привидно отчаяно изражение.
Хьоберг знаеше, че Санден се разбира отлично с родителите на съпругата си. Самият той ги бе виждал няколко пъти. Бяха изключително приятни хора.
— Мислех да ви поканя да дойдете да хапнем утре вечер, но ще го оставим за друг път — обясни Хьоберг. — Довечера сме при брата и снахата на Оса, така че утре може и да съм махмурлия.
— Чакай. Забрави ли за тържеството на отдела?
— Тържество ли? По дяволите! Утре е коледното събиране.
— Ще има суров дроб и агнешки бели бъбреци.
Развеселен, Хьоберг стана и му махна за сбогом.
— Късмет — пожела му той.
— Скорошно оздравяване — пожела му Санден и се върна към спортната страница на вестника и изядената наполовина поничка.
Първите трима от отделението на Маргит Олофсон, с които разговаря, нямаха представа къде е. Четвъртият беше нисък мъж, отдавна минал пенсионна възраст. Хьоберг се запита какво ли прави тук. Досега не беше срещал мъж — медицинска сестра, на тази възраст. Мъжът обаче се оказа добре информиран. Маргит Олофсон завела семейството си и Ингрид Олсон на круиз около Финландия и нямаше да е на работа преди понеделник сутринта. Олофсон и мъжът явно бяха близки, защото той знаеше, че пътуването е планирано отдавна, както и че Олофсон е взела Ингрид Олсон на екскурзията, за да не я остави сама в непозната къща. Хьоберг не остана очарован от информацията, но благодари на човека за помощта. После взе асансьора до бюфета, където си купи бутилка минерална вода и чабата с бри и салам, която изяде в колата на път за полицейския участък.
Петък следобед
На път за кабинета си Хьоберг помоли Лотен да пренасочва и разговорите на Уестман към неговия телефон. Докато беше отсъствал, не го бяха търсили нито от телефонната компания, нито Гюн Ванерберг и той се запита дали и майката на убития също не е на круиз около Финландия. Хрумна му, че от Малмьо е по-вероятно да отидеш до Германия или до Полша, или дори до Англия. Не се бе замислял за това досега: круизите около Финландия не са някакво общо шведско явление, а по-скоро ги предприемат хора, които живеят близо до Стокхолм.
Седна зад бюрото, вдигна телефона и набра мобилния на Уестман. Тя отговори почти веднага и Хьоберг я попита с кого от телефонната компания е говорила за извадката с входящите обаждания. Тя му съобщи исканите подробности, а той й обясни, че дългогодишният му опит го е научил на едно: искаш ли да ти свършат работа, проявявай настойчивост. Петра Уестман се засмя на нетърпението на началника си и му пожела късмет. Той й пожела същото и звънна на служителя в телефонната компания. Оказа се млада жена с гьотеборгски акцент; закле се, че информацията е пред нея и точно се канела да я прати по факса на полицията. Той смени авторитетния си тон на главен инспектор и с по-мек, човешки вариант, се извини за неудобството и й благодари. После отиде в стаята с факса и се взря в машината, която изплю един по един така очакваните листове.
Списъкът с телефонни номера се оказа дълъг и Хьоберг се смая от количеството разговори, които едно семейство провежда за период от три седмици; тук не включваше проведените по мобилния или служебния. Те като че ли постоянно бяха заети, а пред него лежеше разпечатката само на входящите обаждания. Започна да преглежда списъците, за да провери дали някое от имената не се появява по-често от други. Скоро обаче се отказа. Отново се обади на жената от телефонната компания и попита дали ще му помогнат, като сортират обажданията по имена, за да види колко често даден абонат е звънял през този период. Тя отказа — нямало начин да го направят. Тогава той се свърза с познат, който се занимава с компютри, и го помоли за същото. И той не можа да му помогне. Наложи се Хьоберг сам да се заеме с колосалната задача.
Известно време се взира в номерата и имената. Не напредна много, но реши до края на деня да се пребори с входящите обаждания по служебния телефон и се обърна към Йорма Молин за помощ. Молин чинно обеща да направи каквото е по силите му. Хьоберг изпитваше известни угризения, че ангажира бизнес партньора на Ванерберг, който сега сам се справяше с работата в агенцията и тъгуваше по убития си приятел. Независимо от това взе метрото и отиде при Молин.