— Много добре знаеш…
— Вероятно си въобразяваш, че нямам представа какви ги вършиш, но грешиш.
Розен направо съскаше в ухото й и тя съзнаваше колко много истина има в думите му.
— Знам всичко по разследването до тук, Уестман. Не съм прочел и дума за Мелархойден или някакъв съмнителен лекар, който убива хора с кухненски стол!
— В понеделник… — започна Уестман.
— В понеделник в девет часа ще си в офиса ми. С писмено обяснение в ръка.
— … в ръка — повтори тя като ехо, а прокурорът затвори телефона.
Уестмен въздъхна дълбоко и прибра мобилния си, преди да се обърне към колегата си с гузна усмивка.
— Какво беше всичко това? — попита Хамад. — Хьоберг ли се разбесня?
— Де да беше. Не, Розен ми звънна.
— Какво?! — възкликна смаяно Хамад. — Да не си изпаднала в немилост пред прокурора? Наистина — с какво си се захванала? С вендета ли?
— Ще го обсъдим друг път.
— Хайде, кажи.
Уестман поклати глава и двамата продължиха с текущата си работа.
— Мълчанието е… какво? — промърмори тя едва чуто. — Две букви… Трябва да е обозначението на химически елемент…
Не беше силна по химия. Всъщност в училище не беше силна по никой предмет с изключение на гимнастиката. Въпреки това добре се справи с живота. Отпи от виното, отряза десетсантиметрово парче от краставицата и го постави на дъската за рязане. Вероятно вдъхновена от кръстословицата, тя прокара няколко хоризонтални процепа по зелената повърхност, а после няколко вертикални. Краставицата се раздели на десетина тънки пръчици. С помощта на ножа ги прехвърли в купата за салата, отново отпи от червеното вино и нападна друг край на кръстословицата.
Готвенето и домакинската работа не я увличаха особено, но по ирония на съдбата именно така прекарваше по-голяма част от времето си напоследък. След две години в общински колеж, където изкарваше посредствени оценки, тя се премести в Стокхолм в търсене на приключения. Без особено образование или трудови умения скоро си намери работа в бар близо до Стурплан. Стана благодарение на външния й вид и донякъде провокативното й държание.
През свободните си вечери обикаляше нощните заведения на Стокхолм; нямаше никакъв проблем да се сприятелява или да намира ухажори. Не стоя дълго зад бара, където разбъркваше екзотични коктейли и наливаше бира. Леко подпийнал, привлекателен и доста преуспяващ адвокат й предложи работа като секретарка в кантората си. Нямаше причина да се колебае. Плащаше й добре, а работата й се състоеше да подрежда документи, да приготвя кафе и да изпълнява някои други услуги за него. В делничните дни вечер обикаляха скъпи ресторанти, а нощем спяха заедно. Уикендите той прекарваше обикновено със съпругата си и децата, а тя се връщаше в бара, където започна работа, и продължаваше да се забавлява с познатите си. През осемдесетте Стокхолм беше страхотно място да се живее.
Постепенно дори и Стокхолм започна да й доскучава и тя реши да си опита късмета като стюардеса. И тук липсата на образование не се оказа пречка, а и вече имаше известен трудов опит. Получи работа в Скандинавските аеролинии и обиколи света. Пътниците, създаващи проблеми, и наистина нелеката работа в ограниченото пространство на самолетната пътека се компенсираха от великолепни събирания, красиви хора и редица бурни връзки, съпровождани от море от шампанско и пина колада.
Най-накрая срещна своя принц. Йонас — пилот от Скандинавските аеролинии. С тъмната си коса и сините си очи той беше най-привлекателният мъж, когото беше виждала. От напористата тълпа ухажващи го жени избра нея, а тя бързо разкара обожателите си, за да му се посвети.
След голяма сватба за близо двеста души се оказа, че притежава имение в Сигтуна, отколешна собственост на семейството му. Йонас смяташе, че трябва да живеят там. Той щеше да осъществи мечтата си: да лети през седмицата и да язди и ловува в свободното си време. От нея се очакваше да зареже работата си, да стои вкъщи и да се грижи за конете, кучетата и децата. По време на медения им месец тя нямаше особени възражения срещу такъв начин на живот, ала сега дълбоко съжаляваше. Деца не се появиха и животът в провинцията се оказа самотен и скучен. Привикнала на хубавите неща в живота — бляскави събирания и голям кръг приятели — сега, почти петнайсет години по-късно, тя се озова без деца и сама в имението, което й беше чуждо. Йонас рядко се появяваше вкъщи, което — естествено — намаляваше шансовете да имат деца.