— Не… Може би…
— Именно това е смешното. Представи си да беше ме разпознала. Сигурно щеше да се запиташ как ли е минал животът на горкото дете, което постоянно тормозехте. Тогава тази вечер щеше да протече по съвършено различен начин.
Тя дишаше учестено и изведнъж тялото й започна да потреперва.
— Не съм те удряла. Никога не съм те тормозила.
— Има много начини да изтормозиш дете. Ти избра най-лесния. Водеше групата и я насърчаваше. Без окуражителните ти викове и високомерни усмивки терорът нямаше да е толкова жесток. Не ти държеше секирата, но ти решаваше кой да бъде обезглавен. Ти определяше кое е правилно и кое — погрешно. Ти определи, че съм най-грозното и най-отвратителното дете, появявало се на този свят, Карина. Ти седеше най-горе на социалната стълба, а ако такива като мен дръзнеха да стъпят дори на първото стъпало, твоите лакеи имаха грижата да ме бутнат от там. Ти не само унищожи детството ми, но ми отне живота. Обрече ме на живот без приятели, без удоволствия, на живот, прекаран в пълна изолация. Всичко това благодарение на теб, Карина.
Гледаше ме с широко отворени и пълни с ужас сини очи. Изведнъж ме обзе желание да обезобразя тази красива жена, преди да я убия.
— Сега… Сега разбирам колко не съм била права — започна да се умилква тя.
— За жалост е прекалено късно.
Пуснах ръката й и я хванах здраво за разпиляната по раменете руса коса. Започнах да я режа с ножа. Когато отрязах и последния кичур, отново опрях ножа в шията й. Острият връх я парализира и тя не смееше да мръдне. Погледна отражението си в лъскавата повърхност на хладилника и очите й се напълниха със сълзи.
— Какво да направя? — простена тя.
— Вече е прекалено късно за каквото и да било. Виж как бързо и ти стана грозна — усмихнах се внезапно аз. — Какво има във фурната? — смених темата.
— Пържоли от лос — отвърна тя със стичащи се по лицето сълзи, които размазваха грима й.
— Пържоли от лос, значи? Да знаеш какъв глад изпитвам. Хайде да погледнем във фурната. — Приближихме се и аз наредих: — Отвори вратата!
Тя внимателно отвори, за да излезе парата, а после спусна вратичката докрай. Брутално натиках главата й вътре. Ръбът на тавата изгори чувствителната кожа по лицето й. Последва ужасен писък и тя успя да измъкне главата си от фурната. От болката бе изпаднала в истерия. Тропаше с крака, покрила изгореното си лице с ръце.
Наблюдавах я известно време, после я приближих с ножа в ръка. Тя размаха паникьосано ръце и видимо не мислеше за последствията. Така се поряза дълбоко по ръката. Като видя, че кърви, сякаш малко се успокои. Обвих шията й с ръка и завлякох треперещата фигура до огледалото. Насилих я да погледне обезобразеното си от изгарянията лице.
— Никак не си красива вече. Никак. Направо си грозна — обърнах й внимание аз.
За миг се замислих дали да не я оставя така, за да знам, че ще е нещастна до края на живота си. Накрая обаче разумът надделя и реших да довърша започнатото.
— Най-добре да приключваме, за да хапна — отсякох аз. — Бъди благодарна, Карина, че мъчението не продължи по-дълго.
Без да се колебая, прерязах гърлото й. Шурна кръв, а безжизненото й тяло се свлече върху дъбовия паркет. Всичко вече беше тихо и спокойно.
Явно не бях съвсем на себе си, защото отидох до печката и проверих с вилица дали картофите са станали. Бяха готови, затова си сипах и взех една пържола от тавата. В хладилника намерих приготвената прясна салата. Седнах на масата и с удоволствие изядох вечерята, приготвена от Карина Ахонен. Допих и останалото вино, като нито веднъж не погледнах към доскоро така жизнения човек на пода.
Сега си давам сметка, че не ме бива да прилагам физическа сила. Никога не ме е бивало. Убийството на Ханс обаче се оказа началото на нещо голямо. Убийството на Ан-Кристин може да се приеме като върха на кариерата ми, но впоследствие установих, че не мога да продължавам така. Убийството е едно, мъчението — друго. Изисква прекалено много физически усилия. Китайското мъчение с капка е интересно, но не съм и особено търпелив човек. Искам резултати, а и винаги съществува рискът някой да се появи.
Убийството на Лизе-Лот се оказа пълен провал. Онази глупава крава не разбра нищо. Аз и не очаквах друго.
Сега обаче бях с кръв по ръцете — и преносно, и буквално. Признавам, че леко се притеснявах. Досега следвах сърцето си, но този път то не участваше истински. Карина Ахонен умря, защото същото бе сполетяло и останалите, ала я нямаше онази истинска омраза, която изпитвах към другите; към Карина изпитвах по-скоро презрение.