Само преди няколко седмици самата мисъл да убия човек ми беше съвършено чужда. Днес убийството се бе превърнало във всекидневие. Време е да спра, преди да се главозамая.
Петък вечерта
В петък Хьоберг се прибра чак в седем, и то мокър, окаян и закъснял. От четвъртък беше виждал съпругата си само докато спи, а децата въобще не беше виждал. Не му остана време дори да си смени панталоните и получи нареждане да сложи близнаците да спят. Момичетата кръжаха около него и възбудено му разказваха какво им се е случило, а Йонатан не спря да пищи, докато Хьоберг сменяше памперса на Кристофър. Раздразнението от шумните деца измести за известно време разочарованията от не особено успешния ден. Двайсет минути по-късно момичетата седяха пред дивиди плеъра с пуканки в скута, близнаците гукаха в кошчетата си, Симон се занимаваше с компютъра си, Оса си вземаше душ, а на него най-после му остана време да свали мокрия панталон. Точно тогава на вратата се звънна и се наложи полугол да изтича да отвори с домофона на бавачката. Понеже Оса се беше заключила в банята, не успя да си вземе халата, та се видя принуден отново да нахлузи мокрите панталони, за да посрещне момичето.
Анна, шестнайсетгодишна, беше полусестра на приятеля на Симон — Йохан — и живееше наблизо. Децата много я харесваха. На нея можеше да се разчита.
За пръв път й поверяваха да гледа близнаците, но не очакваха да възникнат проблеми, защото малките обикновено спяха спокойно през нощта. Щом чуха звънеца, момичетата се появиха в антрето и се хвърлиха в обятията на Анна, когато Хьоберг й отвори. После той отиде в спалнята да се преоблече бързо и да се освежи, преди да слязат на улицата, за да вземат предварително поръчаното такси. Едва след като се настаниха на задната седалка, сложиха коланите и съобщиха адреса на шофьора, Хьоберг и съпругата му най-после имаха малко време за себе си.
Видеше ли ги заедно, човек тутакси разбираше, че Ласе е брат на Оса. И двамата бяха руси, със зеленикаво котешки очи, стройни и високи, само дето баткото имаше вече наченки на бирено коремче, което се опитваше да прикрива с широки тениски и свободни пуловери. Снахата на Хьоберг, Мия, беше тъмна, ниска и леко пълна, с великолепен заразителен смях. Нямаха деца. Понеже обичаха хлапета и бяха най-добрите детегледачи на света, Оса беше убедена, без никога да ги беше питала направо, че не по свой избор са си останали само двамата. Че Ласе е вътрешен дизайнер, личеше определено по собствения им доста интересно подреден дом. Мия работеше като управител в компютърна компания. И двамата пътуваха доста.
Хьоберг се настани на малко износения, но удобен диван в ъгъла и отпи първата глътка от специалитета на Ласе — водка с „Ред Бул“. Едва тогава усети колко всъщност е уморен. Напрежението от последните няколко седмици започна да отслабва, а силното питие моментално си каза думата. Отново го обзе разочарованието от отговора на Гюн Ванерберг, че при всичките им митарства никога не са живели в Йостерокер. Въздъхна дълбоко. Чуваше гласовете на брата и сестрата в кухнята. Мия се настани до него на дивана и поднесе керамична купичка с огромни зелени маслини.
— Защо така отчаяно въздишаш? — полюбопитства тя.
Той взе маслина и я лапна.
— Просто се отърсвам от дълга напрегната седмица в служба на обществото — отвърна й шеговито и остави костилката в пепелника, очевидно задигнат от близкия ресторант.
— Ясно. По какъв случай работиш сега?
— Убийство в Еншеде. Четирийсет и четиригодишен брокер по недвижимо имущество, пребит до смърт в кухнята на стара дама.
Докато го изричаше, се сети за друга четирийсет и четиригодишна жертва. Осени го и мисълта, че Мия е израснала в Катринехолм.
— Впрочем чу ли за убитата майка на две деца в Катринехолм? — попита я той. — Онази, удавената в леген преди два дни.
— Да, четох. Доста зловеща история.
— Познаваше ли я?
— Не. По-млада от мен е три-четири години, а и не сме ходили заедно в гимназията. Дори името й не ми е познато. Как се казваше?
— Нямам представа — отвърна Хьоберг и взе още една маслина.
— Май нещо като Лизе-Лот. Не познавам жена с това име. А във вестниците писаха ли за случая, по който работиш сега?
— Да, доста подробно, но преди няколко седмици.