— Ще заловиш престъпника?
— Вероятно някога, но в момента няма особени изгледи.
— Тогава да не обсъждаме случая, а да се забавляваме. През уикенда нещата ще се уталожат и в понеделник ще го заловиш.
— Пия за това — обяви Хьоберг и отпи сериозна глътка, от което за малко да глътне костилката.
Ласе се провикна от кухнята, че всичко е сервирано, и те станаха от дивана с чаши в ръка. На голямата кръгла кухненска маса имаше необичайно богат избор от паста: спагети карбонара, макарони със сирене и сметана, тарантели с шунка и чесън, домашна лазаня, друга купа спагети с пилешки дробчета и лук. До огромната трицветна салата от домати, моцарела и авокадо се мъдреше прясно настърган пармезан. Ласе отваряше различни видове италиански вина. Хьоберг се смая. Попита да не би и двамата са си загубили работата, та като безработни са имали време да приготвят всичко това за обещаната „непретенциозна“ петъчна вечеря.
Настаниха се около масата и започнаха да си сипват от възхитителните блюда. Хьоберг яде почти до пръсване; тонът на разговорите се повишаваше с намаляването на виното в бутилките. След основните ястия бе поднесен лек плодов десерт с боровинки. Консумираха го с бяло вино, от което градусът на опиянението се вдигна още.
Поразтребиха кухнята и се преместиха на меките дивани във всекидневната. Докато стане кафето, Мия извади любимата си игра — „Национална енциклопедия“ — и започнаха да обсъждат дали да играят индивидуално или на отбори. Хьоберг, заклет индивидуалист, мразеше да губи, затова предложи първото.
— Вече е единайсет и знаем, че ако всеки играе за себе си, ти ще спечелиш — разсъждаваше Мия. — Но ако играем по двойки, играта ще се проточи и ще седим тук цял уикенд…
Нещо щракна в ума на Хьоберг и той изведнъж се почувства напълно трезв. Ето го отново: акцента, който го преследваше, откакто по телевизията съобщиха за убитата жена в Катринехолм онзи ден.
— Викенд — каза Хьоберг тихо, но другите го чуха и го погледнаха изненадано.
Полицаят от Катринехолм говореше така, но кой още? Вече беше съвсем близко и всеки момент щеше да изплува. В какъв контекст го чу съвсем наскоро?
— Викенд — повтори той, този път по-високо.
Другите трима размениха погледи и отново с любопитство зяпнаха Хьоберг, преди да прихнат. Той обаче не забеляза. Намираше се съвсем близо, съвсем близо… Знаеше, че е важно. Подсъзнанието му подсказваше, че е изключително важно.
И изведнъж се сети. Спомни си първия разговор с Гюн Ванерберг. Тъгуващата, странно облечена Гюн Ванерберг седеше срещу него в офиса в полицейския участък и искаше да види останките на мъртвия си син.
— Казаха да отидем след четири, но все пак ще им се обадя. Кога за последен път видяхте сина си?
— Миналия викенд. С най-малката си дъщеря Моа дойдоха да ме видят в Малмьо.
Но накъде го водеше това прозрение?
— Какво има, скъпи? — прекъсна Оса разсъжденията му.
— Трябва да отида в банята — обяви Хьоберг и бързо излезе от стаята.
Другите само поклатиха глава и продължиха да подготвят играта.
Хьоберг влезе в банята и седна на ръба на ваната. Значи полицаят от новините по телевизията идва от Катринехолм като снаха му. Но явно и Гюн Ванерберг е от там. Мия вече говореше със съвсем култивиран акцент, ала акцентът на Гюн Ванерберг бе същият като на полицая; сигурен беше. Значи Ханс Ванерберг е живял в Катринехолм. Защо тогава майка му скри тази информация от Хьоберг? Санден би прихнал, ако го видеше сега, но Хьоберг беше сигурен, че е попаднал на нещо съществено; чувстваше го интуитивно и този път смяташе да се довери на интуицията си. Но как се вписваше в картинката Ингрид Олсон?
Скочи и се върна във всекидневната. Три чифта любопитни очи се обърнаха към него.
— Трябва ми атлас — обяви той възбудено.
— Атлас ли? — погледна го Ласе смаяно.
— Или карта на Швеция.
— Не знам къде е атласът — обади се Мия. — А нямаме…
— Трябва ми. Веднага.
— Съседът може би има — предложи Ласе.
Мия видя сериозното изражение в очите на Хьоберг и стана.
— Ще отида да попитам — услужливо предложи тя.
— Какво става, Кони? — притесни се Ласе. — Приличаш на невменяем.
— Хрумнало му е нещо — отговори Оса вместо съпруга си. — Сетил се е нещо важно, свързано с убийството.
— Убийството? — изненада се Ласе. — Нима седиш тук, пиеш и същевременно разрешаваш убийство?