— Надявам се — увери го Хьоберг с разсеяна усмивка.
В този момент Мия влезе с пътен атлас на Швеция под мишница. Подаде го на Хьоберг и той начаса започна да търси нещо в азбучния индекс отзад.
— Какво търсиш? — попита Мия.
— Катринехолм — отговори Хьоберг. — Искам да видя къде се намира Катринехолм…
— Аз ще ти кажа — предложи Мия, но в момента Хьоберг не чуваше нищо.
Плъзгаше показалец по списъка.
— Каторп, Катринеберг, Катринехолм! Ето — на страница 62…
Отвори и известно време разучава картата. Погледът му се плъзна по имената на езера, градове, градчета и села. Продължи да търси и най-сетне намери каквото искаше. Ето — с черни букви, между Катринехолм и Холсберг: Йостерокер.
Хьоберг затвори атласа и погледна възлюбената си съпруга извинително.
— Опасявам се, че ще се наложи да поработя този уикенд — каза й той с известна тъга.
Но вътрешно тържествуваше.
Събота сутринта
В събота сутринта се събуди със страшно главоболие. След като направи смайващото си откритие, мина само на вода, а и изпи два аспирина заедно с поне десет чаши вода, преди да си легне, ала така и не успя да надлъже махмурлука. С годините ставаше все по-тежък и сега реши — както бе правил многократно до момента — изцяло да спре да пие алкохол; решение, от което знаеше, че ще се е отказал до събота вечер, доколкото се познаваше.
Остави Оса да поспи още няколко часа. И без това се очертаваше да я остави да се грижи за децата сама през по-голямата част от деня. Съзнаваше колко спешни са предстоящите задачи, но няколко часа тук или там не биха изиграли особена роля. Ханс Ванерберг беше мъртъв и самовъзложената задача за събота нямаше да промени този факт.
В десет най-после събуди все още дълбоко спящата си съпруга. Прекарал беше почти четири часа с петте деца и съвестта му донякъде беше чиста. Вмъкна се под чаршафите до нея и няколко минути се наслади на усещането от топлото й меко тяло до своето. После се извини и обеща да се върне при първа възможност; надяваше се да е преди близнаците да се събудят от следобедния си сън.
Прегърна децата, прати ги при сънливата им майка и се измъкна през входната врата незабелязано, за да попречи на малките момчета да го последват боси по мръсното стълбище.
На улицата Хьоберг с изненада откри, че тежките облаци са се разпръснали и за пръв път от седмици слънцето се бе показало. Духаше вятър, но температурата беше над нулата, затова реши да отиде пеша до полицейския участък. Детската площадка на площад „Ниториет“ вече гъмжеше от палавници, а насядалите по близките пейки родители ги държаха под око. Не им завиждаше; да седи и да наблюдава детска площадка не бе сред любимите занимания на Хьоберг.
Вместо да тръгне по улица „Остьота“ към участъка той предпочете пешеходната алея край „Ериксдал“. Вятърът духаше право срещу него и съжали, че не взе шал. Под моста двама бездомници, облечени прекалено леко за сезона, крещяха високо. Когато ги зърна, Хьоберг напъха ръце още по-дълбоко в джобовете. Оказа се, че е имал нужда точно от такава разходка, и се почувства далеч по-енергичен, когато седна зад бюрото си.
Първо звънна в дома на Маргит Олофсон, за да размени няколко думи с Ингрид Олсон, но — както се опасяваше — никой не отговори. После опита и двата номера на Гюн Ванерберг, но и там никой не вдигна. Най-накрая звънна на Пия Ванерберг. Беше си вкъщи. Попита дали е удобно да я посети за кратко и тя му отговори с безизразен тон, че няма нищо против.
Взе плика със старите снимки от предучилищната забавачка на Ингрид Олсон, излезе от участъка и се насочи към отиващото на юг метро. На „Еншеде“ Хьоберг слезе и извървя последната отсечка. Вратата отвори майката на Пия Ванерберг. Изпита известно облекчение, че овдовялата наскоро жена не е сама с мъката си.
Без грим Пия Ванерберг изглеждаше уморена и съсипана. Движеше се и говореше бавно, което наведе Хьоберг на мисълта, че е под въздействието на успокоителни. Къщата беше притихнала. Не се виждаха нито децата, нито дядо им. Вероятно ги беше извел в относително приятния есенен ден. Майката и дъщерята се настаниха на дивана, а Хьоберг — във фотьойл; в същия, на който седна и при последното си посещение. Извади снимките и ги подреди върху масичката пред двете жени.
— Всъщност имам само един въпрос — обърна се той към вдовицата на Ханс Ванерберг. — Съзнавам колко ви е трудно, но искам да знам дали разпознавате Ханс на някоя от тези снимки.