Тя дълго разглежда две от фотографиите, без да разпознае някое от децата. На третата, която според надписа на гърба датираше от 1968/69, го откри моментално. Веднага посочи момченце с разрошена светлоруса коса и широка щърба усмивка — явно сменяше млечните си зъби. Стоеше на едно коляно по средата на първата редица и създаваше впечатление за самоувереност. С навитите до лактите ръкави на памучната тениска и леко заголеното коремче определено се открояваше най-ярко на снимката.
— Това е той — обяви Пия с пресипнал глас. — Няма съмнение, че това е Ханс.
— Ханс живял ли е някога в Катринехолм? — попита Хьоберг.
— Там е роден. Живял е там, но не знам колко дълго. През детските му години често са се местили. По-добре попитайте Гюн.
— Стана въпрос — отвърна Хьоберг неопределено. — Явно има някакво недоразумение.
Изправи се и протегна ръка.
— Благодаря, Пия. Много ми помогнахте. Извинявайте за безпокойството.
— Няма нищо — подаде му ръка Пия, но не стана от дивана.
Той прибра снимките в плика, напъха го в джоба си и напусна дома на семейство Ванерберг.
На перона на метростанцията духаше така силно, че се наложи да се скрие зад една колона. В събота влаковете се движеха по-нарядко. Щяха да минат десетина минути, преди следващият да пристигне. Хьоберг стоеше с напъхани в джобовете ръце и пристъпваше от крак на крак, за да се стопли. Мислеше за селцето Сьодерманланд в областта Йостерокер и проклинаше собственото си недоглеждане. Още когато се срещнаха, веднага след огледа на трупа на Ханс Ванерберг на пода в кухнята й, Ингрид Олсон спомена, че е живяла в Йостерокер, преди да се премести в Еншеде. Той предположи, че говори за Йостерокер в покрайнините на Стокхолм и отмина въпроса; небрежност. После си припомни как протече разговорът с Гюн Ванерберг предишния следобед.
— Живели ли сте някога в Йостерокер? — попита я той.
— Не. Живеехме в градове — бе отговорила Гюн Ванерберг.
— Споменахте, че сте живели в Халсберг. То не е град.
— Много по-голямо е от Йостерокер — бе заявила тя и от нейна гледна точка отговаряше на истината.
Допусна, че тя всъщност не знае за какво говори, но грешеше.
Нейното „Живели ли сте някъде в околностите на Стокхолм?“ Хьоберг изтълкува като повторение на въпроса му, а в действителност тя го бе иронизирала. Той си беше виновен за недоразумението.
Извади мобилния и отново набра Гюн Ванерберг. Този път тя вдигна.
— Извинявай, че звъня и те безпокоя в събота сутрин — започна Хьоберг вежливо. — Събудих ли те?
— Да — отвърна Гюн Ванерберг сънено. — Снощи бях на работа.
— Исках да знам дали с Ханс някога сте живели в Катринехолм.
— Захванал си се да направиш сериозно проучване, а? Да, живяхме в Катринехолм. Даже доста дълго време. Израснах и живях там, докато не стана време Ханс да започне училище. Тогава се преместихме в Кумла.
— Защо не ми каза досега?
— Изредих доста места, където сме живели.
— Но не спомена Катринехолм!
— Има ли значение?
— Да.
Гюн Ванерберг заговори отново, но след известна пауза:
— Имах предвид местата, където сме се местили. Никога не сме се местили в Катринехолм, а от там. Там израснах.
— Ясно. Значи Ханс е ходил на забавачка в Катринехолм?
— Сигурно. Да, сега се сещам, че беше така. „Зелен хълм“, „Слънчев хълм“… В името имаше „хълм“.
— „Горски хълм“?
— Звучи ми познато.
— Помниш ли учителката му?
— Не, никога не съм се срещала с нея.
— Ингрид Олсон?
— И това ми звучи познато, но не знам…
— Помниш ли някое от децата в предучилищната занималия?
— Не, изключено. Беше много отдавна, а и ходеше Ханс, не аз.
— Още един въпрос. Помниш ли, че питах дали сте живели в Йостерокер?
— Да, вчера ме пита.
— Мислила си за Йостерокер до Катринехолм, предполагам.
— Да, разбира се. Има ли други?
— Има ги пръснати из цялата страна. Няма да те безпокоя повече засега. Благодаря.
Неудържимо желание да звънне на някой от колегите си, за да поговори за откритието си, обзе Хьоберг, ала съумя да се убеди да изчака до понеделник. Беше събота. През последните седмици всички работиха здравата и имаха нужда от отдих. С цялото си уважение към Санден, на когото при нормални обстоятелства щеше да звънне първо, все още изпитваше известна горчивина заради резервите на колегата си относно хипотезата, че има връзка между Ханс Ванерберг и Ингрид Олсон. Не бързаше да звънне и на прокурор Розен, а всъщност на него трябваше да докладва първо за всяко напредване в разследването.