До него седяха двете му дъщери — Сара и Мая, но понеже ни най-малко не се интересуваха от действията на терена, четяха нещо на лаптопа. Оса и близнаците бяха отишли на басейна на училището. И Хьоберг би предпочел да е там вместо отвън, на студа.
Интересът му към футбола се свеждаше до участието на Швеция в по-големите шампионати, но по негова преценка никое от момчетата на терена не се очертаваше като бъдеща звезда. От друга страна, бяха доста сладки, докато тичаха и гонеха топката със сериозни изражения и постоянно си подвикваха указания на футболен жаргон. Хьоберг ръкопляскаше всеки път, когато някой — от отбора на Симон или от противниковия — извършваше нещо необичайно находчиво с топката.
Най-накрая противниковият отбор от Мариеберг — не без известен късмет — успя да вкара гол. Хьоберг изръкопляска учтиво, но в този момент мъж, седнал малко пред него, скочи и се втурна към терена.
— Изхвърлете този малък негодник! — крещеше мъжът невъздържано по адрес на „голмайстора“. — Извадете червенокосото лайно от играта.
„Червенокосото лайно“, както Хьоберг знаеше, беше съученик на Симон. Не играеше нито по-добре, нито по-зле от останалите. Треньорът — неатлетичен тип в цивилни дрехи — стоеше безмълвен и гледаше с ужас разгневения баща на вратаря. Хьоберг забеляза, че жената, придружаваща мъжа, също се изправи, но остана при скамейките и се задоволи ядосано да жестикулира с ръце. Трябваха му няколко секунди да реагира, но когато срещна объркания поглед на Симон на терена, го обзе отдавна непреживявано спокойствие.
Изправи се и с решителна крачка тръгна към терена. Правеше го с авторитет, на който не подозираше, че е способен. Преустановиха мача; прекъснаха и този на съседното игрище. Хьоберг постави ръка върху рамото на мъжа и го извърна към себе си. Заговори с напълно овладян тон:
— Що за пример давате? Пред децата и родителите им излагате и себе си, и спорта. Възрастен мъж да се заяжда с малко момче. Такъв страхливец ли сте?
После отведе онемелия мъж до мястото, където допреди малко седеше.
— И вие сядайте — подкани той високомерно жената, придобила вече вид на човек, готов да потъне в земята.
Погледна към терена — червенокосото момче се беше разплакало. Изпита огромна гордост, когато осемгодишният му син отиде при набедения вратар и го прегърна през раменете, за да го утеши. Съотборниците му последваха неговия пример. По знак на треньора на противниковия отбор и другите момчета тръгнаха да утешават разстроения играч.
Хьоберг се върна на мястото си под одобрителните аплодисменти на публиката, но избягваше да погледне някого в очите. Сърцето му се сви, когато изведнъж видя как вратарят на противниковия отбор стои самотен и разстроен пред вратата си.
Препасан с престилка, Кони Хьоберг белеше картофи в кухнята и продължаваше да разсъждава върху инцидента. Приготвяше вечеря с децата, когато Санден звънна и попита дали ще излезе да изпият по бира.
— Да ходим в кръчма? — изненада се Хьоберг. — Нали тъстът и тъщата щяха да ви гостуват?
В същия момент се сети за разговора им в бюфета на болницата миналия ден и се почувства неудобно.
— По дяволите! — изруга той и погледна плахо към Оса, която редеше пъзел с близнаците на кухненската маса.
Изгледа го с убийствен поглед.
— Отговорът на въпроса ти при всички случаи е „не“ — отвърна Хьоберг мрачно.
— Боже, под чехъл ли си? — жлъчно подхвърли Санден. — Надявам се да не е така. Ще се видим.
Хьоберг затвори. Съвсем беше забравил за проклетото коледно събиране. Именно той го организира — нали беше фен на тиймбилдинга, както го наричаха сега. Вярно, настояваше да не се провежда в събота и не през ноември, но така се получаваше, започнеш ли приготовленията късно.
— Днес е коледното ни събиране — обясни унило Хьоберг на съпругата си. — Съвсем бях забравил…
— Сигурно сте поканили важни личности — подхвърли Оса саркастично.
— Бюджетът ни не ни го позволява, знаеш.
— Е, и моята служба организира коледното си тържество днес. Ще се наложи да намериш детегледачка.