— Не говори глупости. Оса. Съзнавам колко е нелепо и проваля съботната вечер, но какво да направя? Нали аз съм шефът?
— Работи днес, ще работиш и утре. И през цялата минала седмица работи. Не може да ходиш и на събиране в събота вечер и да разчиташ, че аз ще имам грижата за всичко. И аз ходя на работа, и аз имам право на свой живот.
— Напълно си права, но и аз поемам своя дял — парира я Хьоберг. — Понякога става така. Понякога става обратното. Когато ти си прекалено заета, а аз имам възможност — включвам се активно.
— И колко често става това? И моята работа е стресираща. Учителка съм, забрави ли, по дяволите?
Децата погледнаха смаяно родителите си. Сега пък мама ругаеше. Това беше лош знак.
— Идете да зяпате телевизия — отпрати Хьоберг трите по-големи деца. — С мама трябва да поговорим.
Децата се изнизаха плахо, а той затвори вратата след тях. Двамата продължиха да се карат, съскайки.
— Ами ако аз реша да се видя с приятели в пет следобед в събота? Какво ще кажеш тогава, а?
От очите на Оса хвърчаха стрели. Хьоберг усети, че и той започва да се ядосва.
— Щях да кажа: „Колко хубаво. Редно е да се виждаш с хора на спокойствие. Приятно прекарване“. Това е естествено да се каже — обяви той с покровителствен тон, от който Оса побесня.
— Говориш така, защото никога не се е случвало!
— В такъв случай ти си виновна!
— Не, ти! Никога не мога да излизам с приятели, защото никога не си вкъщи, а аз стоя тук и се грижа за децата. Както и за чистенето, готвенето и всичко останало.
— В момента аз съм с престилката, а ти седиш на масата с бира пред теб.
Хьоберг отпи от своята бира, което даде възможност на Оса да продължи:
— Значи трябва да съм благодарна, че една вечер през седмицата не готвя? Не съм останала с впечатлението през другите шест дни да си ми благодарен.
— Толкова ли е трудно да се сварят макарони и да се стопли каша в микровълновата?
Съзнаваше, че вече прекрачва прага на честността, а пренебрежителното му отношение вбесява Оса. Но какво да направи? Тя ругаеше и негодуваше, а той трябваше да отиде на проклетото коледно събиране.
Оса излезе от кухнята и демонстративно отиде да гледа телевизия с по-големите деца. Кристофър и Йонатан разпръснаха парчетата от пъзела по пода, преди да я последват. Хьоберг се надяваше по-големите деца да му помогнат с вечерята, но не стана.
Събра парчетата от пъзела и подреди масата за шестима. Отиде в спалнята, обу чифт прани джинси и риза и сложи необличано досега спортно яке. Мина му през ум, че Оса ще се ядоса още повече, задето го слага, когато не излизат заедно.
Приключи с приготовлението на храната и приведе кухнята в съвършен ред. Дори печката беше чиста, макар допреди малко върху нея да имаше три кипящи тенджери. Отиде във всекидневната, целуна децата и обяви, че вечерята е готова. Накрая целуна и Оса по главата и й съобщи, че се налага да излезе. Ако беше възможно човек да почувства само по косата нечия студенина, то той го изпита. Половин час по-късно седеше със Санден с халба бира пред себе си в „Сейнт Андрюс“ на улица „Нибро“.
Събота вечерта
Хьоберг и Санден се появиха с петнайсет минути закъснение. Вече всички бяха насядали.
— Кони, пазя ти място — изчурулика Лотен.
Така местата бяха разпределени. Санден се озова срещу Хьоберг и вдясно от Петра Уестман.
— Дръж се мило с инспектора. Сдърпа се с жена си — посъветва Санден Лотен.
Хьоберг го изгледа кръвнишки, но той вече подмяташе някаква шега към Хамад, разположил се в края на масата.
— Нещо сериозно ли е? — попита Лотен с тон, с какъвто се говори на много малко дете.
Петра прояви интерес към отговора на Хьоберг.
— Бях забравил за събирането, но той звънна и ми напомни — отвърна Хьоберг и кимна по посока на Санден. — В момента не съм особено популярен вкъщи, но до утре ще е минало. Наздраве.
Отпиха от червеното ливанско вино, което се оказа изключително добро.
Хамад потропа с вилица по чашата, за да поздрави всички с „добре дошли“.
— Сигурно някои ще останат разочаровани, но в кухнята са изчерпали запаса от агнешки бели бъбреци. В момента приготвят суров агнешки дроб специално за Йенс. — Всички изръкопляскаха, а Санден остана доволен, че е в центъра на вниманието. — Ще бъдат предложени и други блюда. Като начало — студени предястия: хляб, зеленчуци и разнообразни ливански сосове. Ще следват салати и студени меса, печено сирене, говежди специалитет, телешки език и така нататък. Той също е специално за теб, Санден. Ще има печено на грил месо, а накрая ще поднесат десерти. Всички вкусове ще бъдат задоволени, гарантирам ви. Весела Коледа.