Разроши косите й шеговито, от което тя се почувства като дете.
— В момента, изглежда, си зает с друго — отвърна Петра суховато.
— По колко съпруги ви е разрешено да имате там? — намеси се Санден безцеремонно.
Хамад само го изгледа равнодушно. Петра усети, че се раздразни, и погледна към Хьоберг, който се стараеше да си предаде неутрален вид. Габриела Хансен изведнъж живо се заинтересува колко често трябва да се разресват домашните пудели.
— Явно една вкъщи, а тук те чакат други две — продължи Санден.
— Престани — скастри го Петра. — Стига расистки подмятания.
Санден покри уста с ръка и се престори на засрамен. Хьоберг тутакси долови преструвката му. Тупна го по рамото с юмрук.
— За ваше сведение — разведох се — обяви Хамад и изгледа Санден изпитателно.
— Боже, не знаех — възкликна Санден. — Извинявай.
Петра и Хьоберг погледнаха Хамад изненадано.
— Джамал, защо не каза нищо? — попита Петра и постави ръка на рамото му.
— Не е нещо, което обявяваш, когато дойдеш на работа сутринта — отвърна Хамад.
— Но…
— Приключи миналата седмица. Тъжно е, но така става понякога. Наздраве.
Чашата на Петра бе останала на предишното й място, ала Хьоберг й подаде недоизпитата чаша на Розен, за да се включи и тя в тоста.
След няколко минути Санден успя да разсмее всички на масата с шегите си. Увлече дори Лотен и Мике. Насочвани от него, една тема на разговор се сменяше с друга. Постепенно всички от масата се събраха около групата. Настроението се подобри. Тръгнаха си едва когато учтиво, но твърдо ги помолиха да си вървят. Другите посетители отдавна се бяха разотишли. Вече минаваше един и половина.
Неделя сутринта
За свое разочарование Хьоберг откри, че тази сутрин вестникарчето не се е появявало. Трябваше да се задоволи с вчерашния брой. Впрочем той и без това не го беше преглеждал. Седеше на кухненската маса, опитваше се да чете, закусваше каквото си беше приготвил и помагаше на близнаците да изядат своите миниатюрни сандвичи и кисело мляко, без да последват огромни бедствия. Другите деца седяха пред телевизора и гледаха повторение на снощната детска програма, а Оса си вземаше душ. По време на половинминутна пауза, докато и двете момченца дъвчеха едновременно и мълчаха, той попадна на съобщение, което привлече вниманието му.
„Четирийсет и четири годишна жена — Карина Ахонен Густафсон — е намерена мъртва в дома си в петък вечерта. В двайсет и два часа я открил съпругът й, току-що завърнал се от чужбина. Била е малтретирана и убита с нож. Часът на смъртта все още не е установен, а полицията не дава данни за уликите, оставени от извършителя.“
Следваше интервю със стара позната на жертвата, която си припомняше приятелството им отпреди двайсетина години.
Кристофър натопи лакът в купичката и киселото мляко плисна във всички посоки. Йонатан насърчи брат си със смях. Хьоберг се отказа от опитите си да чете и насочи вниманието си към децата. Усети как у него се надига тревога, но не разполагаше нито с времето, нито с енергията да анализира кое точно обезпокоява иначе доброто му неделно настроение. Доизяде си закуската и отиде да се обръсне.
Застанал пред огледалото със самобръсначката, забеляза, че ръката му леко трепери. Отново се бе събудил в малките часове, плувнал в пот и с разтуптяно сърце. Отиде в банята в опит да прогони ужасния кошмар. Всъщност беше ли ужасен? Сънят не беше зловещ, но той го преживяваше така. Откакто жената на прозореца прие образа на Маргит Олофсон, започна да се съмнява в здравия си разум. Боже, живееше с най-прелестната жена на света и нищо не бе в състояние да го накара да напусне Оса. Никоя жена на света не можеше да се съревновава с нея, а той я обичаше с цялото си сърце.
Въпреки това… Сега сънят му въздействаше по-еротично и той отново и отново се улавяше, че копнее за образа от него. Маргит Олофсон… Перверзия ли беше? Е, не можеше да се отрече, че е привлекателна. Имаше изумително красива коса, но беше доста пълна и по-възрастна от Оса. Имаше големи деца и дори внуци. Чаровно и прямо държание, ала почти не бе разговарял с нея. По отношение на външния вид Оса я превъзхождаше многократно. Същевременно тази жена отприщваше у него нещо трудно определимо. Излъчваше обаяние и топлина, които обаче го караха да потреперва от неудобство…
Хамад направо изпадна в еуфория, когато Хьоберг му звънна и му разказа за откритието си.