— Оказа се, че разследвам убийство, тясно свързано с информацията ти от тази сутрин. А вероятно и с онова, за което говорихме миналия петък. Излиза, че имаме работа със сериен убиец. Сериен убиец със здрави корени в Катринехолм.
— Леле! — възкликна Мия.
— Има начин да ми помогнеш, ако не възразяваш. Напълно неофициално, ако ме разбираш.
— С удоволствие.
— Полицията обикновено не действа така. Ако имаш възможност бих искал да направиш някои проучвания за мен. Нали имаш контакти в Катринехолм?
— Какво се иска от мен?
— Знаеш ли „Горски хълм“?
— Естествено. По мое време беше забавачка.
— Точно така. През 1968/69 година възпитателка на децата е била Ингрид Олсон. В групата са били Карина Ахонен и Ханс Ванерберг — жертвата на убийството, по което работя. Засега не разполагам с имената на други деца от групата, но е въпрос на време. Ще се свържа с теб, когато знам повече подробности. Искам дискретно да разпиташ наоколо и да разбереш дали в тази група е ставало нещо особено. Дали някой се е откроявал по-специално и друго от този род. Ясен ли съм?
— Ще видя какво мога да направя.
— Но не казвай нищо на никого.
— Ще мълча като гроб.
— Добре. Ще се чуем.
Хьоберг затвори и веднага вдигна отново слушалката. Този път звънна на „Информация“, откъдето го свързаха с полицейския участък в Катринехолм. Дежурният офицер го насочи към инспектор Торстенсон, който обаче отсъствал през уикенда. Офицерът обеща да го открие незабавно и да му предаде да върне обаждането. Хьоберг затвори и повтори процедурата с участъка в Сигтуна. После отиде в коридора и си наля кафе. Върна се на мястото си точно когато Хамад му донесе обяда.
Бе изял наполовина сандвича с кюфтенца, когато телефонът звънна. Обаждаше се главен инспектор Холст от участъка в Сигтуна. Потресе се от разказа на Хьоберг и в отговор докладва за налични отпечатъци от местопрестъплението, които със сигурност принадлежат на убиеца. Добави, че и убийството на Карина Ахонен може да се окачестви като относително брутално и ако се съди по уликите, тя също е била измъчвана. Косата й била отрязана, имала сериозни изгаряния, причинени малко преди смъртта. Най-накрая гърлото й е било прерязано и имало много кръв. Хьоберг обеща да звънне отново, след като говори с човек от полицейския участък в Катринехолм. Почти му прилоша от описанията на колегата му. Вече не му се ядеше. Дълго мисли за току-що чутото.
По всичко личеше, че убиецът търси възмездие. Възникваше въпросът: Защо? Първото убийство — това на Ханс Ванерберг — приличаше по-скоро на убийство, извършено от страст, макар и внимателно планирано. После убиецът сякаш беше „загрял“. Лизе-Лот Нилсон, доколкото знаеше, е била удавена безмилостно, а Карина Ахонен е била измъчвана, преди да умре. Какво бяха направили тези хора, за да заслужат подобно наказание? Извършителят явно бе с отклонения и е бил подлаган на сериозно малтретиране през детството си. Ханс Ванерберг е бил разбойник, вече се знаеше. Но толкова ужасни ли са били момчешките му номера, та някой да го мрази почти четирийсет години и най-после да е превъртял и да го е убил? Мисълта го зашемети. Трудно е било да се живее с подобна омраза. Някъде беше чел, че травмата има свойството да се възвръща след десетина години. Дали същото важеше и за след четирийсет години? Възможно ли бе това да е в резултат на „кризата на средната възраст“?
Остро иззвъняване на телефона прекъсна разсъжденията му. Този път беше Торстенсон от участъка в Катринехолм. Хьоберг изложи случая, но Торстенсон очевидно се затрудняваше да повярва. Задаваше едни и същи въпроси и мина известно време, преди да се довери на стокхолмския си колега. Едва тогава описа подробностите около убийството на Лизе-Лот Нилсон. И тук разполагаха с ясни отпечатъци. Убиецът или беше неопитен, или не се страхуваше, а най-вероятно — и двете. Лизе-Лот Нилсон, както писаха вестниците, бе удавена в леген в дома си. Според Торстенсон нямало признаци за физическо насилие, но Хьоберг не се съмняваше, че психическото мъчение, предхождащо убийството, е било не по-малко болезнено. В доклада на съдебния лекар не ставало дума за многократни потапяния на главата във водата, но на базата на чутото досега за методите на убиеца Хьоберг допускаше удавянето да е увенчало продължително мъчение. Дали убиецът е бил подлаган на подобен тормоз през детството си?
Отиде при Санден, впрегнал на работа неколцина общински служители от Катринехолм, и сега те усърдно преглеждаха стари папки. На Санден не му оставаше друго, освен да чака.