— В службата сигурно някой знае кога съм там…
— А тук?
— По-трудно е да се докаже, че съм вкъщи, когато съм тук.
— С никого ли не се виждате?
— Не — призна Томас. — Седя предимно сам.
— Предимно?
— Винаги. Винаги съм сам — поправи се Томас с висок, ясен глас, без да знае защо.
Двамата полицаи си размениха погледи и жената бързо записа нещо в бележника.
— Защо ме разпитвате? — поиска да узнае Томас.
— Разрешавате ли да влезем по-навътре? — попита полицаят, без да му отговори.
Томас кимна и тръгна пръв към кухнята. Полицайката остана в антрето и продължи да си води записки. Седнаха до кухненската маса. Томас погледна безпомощно ръцете си, които трепереха в скута му.
— Нямате ли семейство? — попита полицаят.
— Не — отвърна Томас.
— Разкажете ми за себе си.
На Томас полицаят му се стори дружелюбен, но очите му бдително оглеждаха безличната кухня. Откъм антрето не се чуваше никакъв шум. Толкова ли много имаше да се пише за него?
— Моля — настоя полицаят.
Томас не смееше да го погледне в очите; отново прочисти гърло и със заекване разказа малкото, което имаше да споделя за празния си живот.
— А нещо за забавачката? — Насърчи го полицаят.
Вътрешно Томас изстина напълно.
— Забавачката ли? — повтори той като ехо.
— Да. Как се чувствахте там?
— Не знам… Беше много отдавна…
— Бяхте ли щастлив? С кого играехте? Поддържате ли връзка с някого от онова време?
— Не, не поддържам връзка.
Томас кършеше ръце, вече съвсем потни. Какво да каже? Неприятно му беше да лъже полицая, но не можеше да облече истината в думи; истината бе като сиво одеяло върху цялото му съществувание.
— Настоявам да отговорите на въпроса ми — заяви полицаят с нетърпящ възражение тон.
— Детството… беше хубав период. Забавно беше да се ходи там. Рисувахме, играехме… Аз играех с… Не, не помня…
— Защо не ме гледате в очите? — попита полицаят вече не така дружелюбно. — Нали не ме лъжете?
— Да лъжа? Не… Играех с едно момиче… Катарина — излъга Томас.
Никога не бяха играли, не бяха и говорили, доколкото си спомняше, но какво можеше да каже?
— Ще взема отпечатъците ви — заяви полицаят и постави нещо като тампон пред него. — От всички пръсти.
Посочи лист с разграфени квадрати. Томас сложи едната си ръка върху масата и полицаят я хвана. Беше толкова лепкава, че веднага я пусна, а Томас усети как отново се изчервява. Пулсът му беше учестен, копнееше да го оставят на мира. Дисциплинирано притискаше пръст към тампона, а после докосваше грубата хартиена повърхност.
— Извършени са няколко брутални убийства — полицаят го наблюдаваше изпитателно, докато Томас съвестно полагаше отпечатъците си.
Имаше чувството, че ще се разплаче. Болезнена тежка буца се оформяше в гърлото му. Не каза нищо, но се постара да гледа застрашителния мъж в очите.
— През последните две седмици са били убити четирима ваши съученици от забавачката — продължи полицаят. — Имаме основание да смятаме, че и вие сте в опасност. За целта ви молим да сте нащрек и да не пускате непознати хора в апартамента си. Засега приключихме, но отново ще ви потърсим.
Стана и леко потупа Томас по гърба. Невъзможно беше да се определи дали е приятелски или заплашителен жест, но Томас продължи да усеща докосването по рамото, все едно е изгорен. Остана седнал, докато не чу как вратата се затвори след двамата полицейски служители. После се изправи на нестабилните си крака и със залитане стигна до спалнята, където легна на леглото. Дълго остана там и плака. Когато напрежението се поразсея, заспа, без да се съблича, свит на кравай.
Понеделник сутринта
До осем сутринта в понеделник всички от разследващата група се бяха събрали в заседателната зала, за да обсъдят резултатите от свършеното в неделя вечерта. Хадар Розен и Габриела Хансен също бяха на масата, а колегите от Катринехолм, Скархолмен и Сигтуна участваха чрез телефонна връзка. Единствено шумните прозевки нарушаваха очаквателната тишина. Уестман потърси погледа на Розен, но когато го улови, той бе напълно неутрален и с нищо не издаде какво се върти в ума му. Най-накрая Хьоберг заговори:
— Добре дошли на всички на тази среща. Аз съм главен инспектор Кони Хьоберг от полицейския участък в Хамарби. Ще ви помоля да говорите високо и ясно, защото сме на конферентен разговор. Чувате ли ме в Катринехолм, Сигтуна и Скархолмен?