Домът на сенаторът се намираше на престижния Ринкън Хил. Джини обаче бе прекалено уморена, за да обърне внимание на великолепието му или на пътуването по стръмните, постоянно спускащи и изкачващи се улици на Сан Франциско. Чувстваше известно облекчение от това, че Иван бе до нея и бе посрещнал любопитните въпроси на репортерите.
— Надявам се, че стаята ще ти хареса — бъбреше Соня, при което сините й очи гледаха момичето странно угрижени, с някакъв непознат на Джини израз. — Тук ще бъдете на спокойствие…
Думите й заглъхнаха и жената импулсивно взе между дланите си студената ръка на доведената си дъщеря.
— Джини, какво е станало с теб? Ти… щастлива ли си? Вече си омъжена… о, скъпа моя!
Джини загърби прозореца и леко смръщи чело.
— Защо го казваш с такъв тон? Мислех, че това е, което искахте ти и… баща ми.
Соня заговори малко по-бързо, хапейки устни.
— Да, разбира се! Ние искахме да си… да си щастлива! Но, Джини, толкова бързо, толкова ненадейно? Сигурна ли си, че…
— Нямаше нужда да се чака повече, нали? — гласът на Джини звучеше хладно. — А и Иван искаше да ме представи на хората като своя съпруга. Освен това — сега гласът й бе дрезгав — не исках да ви създавам грижи с един скандал. Мислиш ли, че венчавката ми ще сложи точка на клюките?
— Джини! — нотката на изненада бе недвусмислена. — Толкова си се променила!
— Разбира се, че съм се променила! Скъпа Соня, нали няма да се преструваме, че нищо не се е случило от раздялата ни насам? Трябва ли да изброявам събитията, предизвикали промяната, която ти сама забеляза?
Джини веднага съжали, виждайки израза на Соня.
— Извинявай. Преуморена съм, както се изразява Иван. Предполагам, че трябваше да си почина.
Големите, порцелановосини очи на Соня се взираха в нея.
Ще ти изпратя Тили. Помниш ли я? Толкова се радваше, че ще те види отново. А по-късно… предполагам, ще искаш да си вземеш собствена камериерка. Но това може да почака, нали? — И двете се престориха, че не забелязват изкуствената нотка, прозвучала в последните й думи. Джини се остави на целувката на мащехата си и пресилено се усмихна.
— Да, сигурно всичко ще изглежда по-иначе, когато си отдъхна. Благодаря за всичко. И най-вече за търпението ти към мен.
През прозореца в далечината се виждаше заливът. Под нея се простираше градът, сякаш подканващ на разходка. Макар и с опасност да изглежда неблагодарна, Джини се радваше да остане няколко мига насаме.
Защо всичко, включително и неотдавнашната й женитба, изглеждаше толкова нереално? Тежестта на пръстените непрекъснато й напомняше, че сега бе принцеса Сарканова. Съпруга на Иван, не на Стив. Този брак „баща“ й не можеше да разтрогне!
— Госпожице Джини, госпожице Джини!
Почти не бе усетила отварянето на вратата. Неочаквано забеляза Тили, която стоеше на прага и я наблюдаваше с големите си очи.
— О, госпожице! Имах предвид, госпожо… още не мога да повярвам! Вие се върнахте, след толкова много време, а отгоре на всичко омъжена! Господинът е такъв хубавец! При това е и аристократ! Нямате представа колко се радваме за вас всички ние, госпожо.
Очите им се срещнаха и в Джини неочаквано почувства, че мислят за едно и също. Не за Иван, а за друг един мъж. За един тъмнокос, синеок бандит с кръстосани на гърдите патрондаши, който бе вдигнал Джини на коня си и я бе отвлякъл. За мъжа, с когото тя се бе борила, бе мразила и все пак накрая бе обикнала, преброждайки с него половин континент.
О Стив! Къде ли бе сега той? Какво щеше да си помисли, научавайки за всичко това?
10
Беше гневен и в гнева си чувстваше, че са му нанесли смъртоносен удар.
Не си бе губила времето. Джини — омъжена за друг. Защо това бе по-мъчително от мисълта, че Джини лежи до Карл Хоскинс и съживяват старата си любов? И защо не можеше да я прогони от мисълта си, както бе правил със стотици други жени?
Защото я обичаше. Проклета да е измамната й, лицемерна душичка… наистина я обичаше! И напразно се убеждаваше, че е само наранената гордост, която го караше да се мята като диво животно насам-натам, вместо да спи. Не успяваше да прогони връхлитащите го образи.
Джини с нейните меки, любящи, измамни устни.
— Обичам те, Стив. Само теб.
Защо трябваше да казва това? Защо се бе оказал толкова глупав да я остави сама? Най-голямата грешка в живота му бе да замине за Вера Круз и да я остави. Но след като веднъж го бе направил, поне трябваше да се увери, че няма нещо, което може да я въведе в изкушение. Можеше да я изпрати обратно в малката хасиенда или да настоява да дойде при него в бащиния му дом. Точно това бе възнамерявал да стори в онази нощ, когато пристигна в Гваделупа, мислейки, че ще завари страстната си малка женичка с гореща кръв да го очаква.