Но неочаквано му хрумна нещо, което го накара да се усмихне саркастично. Възможно бе тя да има други планове. Защото въпреки бурните сцени на ревност Консепсион много приличаше на него. И когато някой от любовниците й не се появяваше, когато го е очаквала, тогава тя чукаше другаде, където знаеше, че ще й отворят.
По-късно, докато лежаха един до друг, а слънцето нагряваше изпотените им тела, той сякаш между другото рече:
— Очакваш ли някой приятел тази вечер? Може би трябва да си ходя, докато не е станало късно.
Прозвуча дълбокият, ромолящ гърлен смях на задоволена жена и Консепсион се извърна към него.
— Би ли ревнувал?
Тъмносините очи я гледаха лениво.
— Как смяташ? — попита мъжът.
— Мисля, че ще ти е безразлично. Но ще ти кажа едно, Естебан, жената трябва да се грижи за себе си.
— Да — триумфиращо рече Стив. И добави: — Кой е той?
— А — тя гневно сви рамене, а когато се наведе над него, косата й погали лицето му, — какво значение има? Може да е Диего Сандовал. Може би дори братовчед ти — той също е мъж, въпреки че предпочита да се рови из своите книги. Защо се преструваш, че това има някакво значение за теб? Ти и аз се познаваме отдавна и винаги ни е било хубаво да го правим… — Тя се изви така, че докато отвръщаше на безсрамното й хилене, кръвта във вените му отново кипна — но знаеш, че не съм от жените, които обичат да остават сами. Аз не съм уличница, Естебан. Но не искам да седя тук нощ след нощ, питайки се кога ще дойдеш и дали изобщо ще дойдеш. Но сега, когато си тук, мога да ти предложа достатъчно, за да те задържа при себе си. — След това тихо добави: — Не се безпокой, тази вечер не чакам никого. Не желая да ме напускаш.
На сутринта, в мига, когато изгревът едва-едва просветляваше небето, те започнаха да си говорят като приятели, които се познават много отдавна.
— Мразя я — тихо рече Консепсион. — Но мисля, че ти наистина я обичаш и това те е накарало да се промениш. Защо не си искрен с мен? Мислиш ли, че има някакво значение? Комичното е — замислено прибави тя и извърна глава към рамото му, — че бих могла да се обзаложа, че тя също те обича. — Когато Стив не отвърна нищо, жената предизвикателно продължи: — Защо я ревнуваше толкова силно, а мен — не?
Стив бе достатъчно уморен и същевременно заинтригуван, за да отвърне искрено:
— Проклятие! От къде да знам? Смятах я за своя жена и че няма нищо по-смешно от мъж — рогоносец! Побеснях, когато разбрах, че е заминала с проклетия руснак, който отдавна се увърташе край нея. Отгоре на всичко и този капитан Хоскинс с неговото лигаво писмо. Да не говорим за подмятанията му по неин адрес, които правеше зад гърба ми. Какво трябваше да сторя? Да чакам докато тя се върне, ако изобщо се върнеше, пренебрегвайки опасността да бъда изправен пред военен съд?
— Може би точно това е трябвало да сториш и да чуеш какво ще ти каже. Във всеки случай, ако и тя е била така самотна, както съм аз понякога, защо да не потърси утеха? Чуй ме, омъжена или не, мислиш ли, че щях да го понеса? А ти? Когато желаеш една жена и тя е съгласна, колебаеш ли се?
— Мислех, че я мразиш — саркастично промърмори Стив.
— Да, така е! И ако някога я срещна, ще си оправим сметките с тази американска уличница, не си прави илюзии! Но с какво толкова тя е по-различна от останалите жени?
— С нищо! — с твърд глас рече той.
Съвсем не бе лесно човек да се разбере с Бишоп, „господин Джеймс“ от Тексас, който търсеше „говеда за продан“, защото тази година имало добър пазар.
Както обикновено, изглежда не му бе много удобно на гърба на коня. Плиткото бомбе с тясна периферия не успяваше да го опази от слънцето, което приличаше над него. Но въпреки горещината аргументите на Бишоп бяха хладни и логични както винаги.
— Мислил сте с онази си работа, Морган, вместо с главата. Жалко. Някога бяхте свестен човек. Това, което най-много уважавах у вас бе, че за разлика от някои други, сякаш нямахте съвест. Но откакто се оженихте…
— Този път няма да мине, Джим. Дотук бях. Изпратих ви официален отказ. И ако ви интересува истината, то причината за това е, че ми дойде до гуша от всички тези интриги. Стига ми, че ме обсипват с куршуми и прекарвам половината си време в криене, а останалата в лов. Проклятие, оттеглям се! Така че забравете това, което сте си наумил, тръгвайки насам.
Бишоп въздъхна.
— Точно както си мислех. Не сте ме слушал внимателно. И изглежда не сте размислил добре. — Сега той зададе на Стив въпрос, който за миг го изуми: — Да не би случайно да сте убил Карл Хоскинс?